През седмицата президентът Росен Плевнелиев бе на официални посещения в Република Косово и в Босна и Херцеговина. Европейската перспектива за държавите от Западните Балкани, регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа, енергийната диверсификация, икономическото и инвестиционното сътрудничество, както и партньорството в сферата на сигурността бяха сред акцентите в разговорите на държавния глава с президента на Косово Атифете Яхияга и с председателстващия Председателството на Босна и Херцеговина Младен Иванич.
Основното политическо послание, което отправи българският държавен глава по време на разговорите при тази мини балканска обиколка бе, че европейската интеграция на страните от Западните Балкани е в основата на постигането на трайна стабилност и просперитет за нашия регион. Плевнелиев подчертаваше, че страната ни винаги е била последователна в подкрепата си за европейската перспектива на своите съседи и че приключването на преговорите за подписване на Споразумение за стабилизиране и асоцииране с ЕС e важна стъпка в процеса на европейска интеграция и на Косово, и на Босна и Херцеговина. Многократно българският президент потвърждаваше също и готовността за споделяне на вече немалкия ни опит във всички аспекти на евроинтеграционните процеси.
Друго важно послание вече в областта на икономиката бе, че само заедно страните от Югоизточна Европа могат да изградят модерна енергийна и транспортна инфраструктура и с помощта на ЕС да променят радикално свързаността на Балканите. „Нашата амбиция е изграждането на Европейския енергиен съюз да започне именно от Балканите, което ще осигури достъпа на всяка държава от региона до три алтернативни източника на природен газ. Създаването на регионална енергийна борса и регионален енергиен пазар трябва да се превърне в общ приоритет за Югоизточна Европа”, апелира Плевнелиев. Обсъждането на конкретни възможности за активиране и разширяване на икономическите взаимоотношения по време на посещенията в двете балкански държави бяха не по-малко важни от политическия аспект. Защото, в крайна сметка, икономическата интеграция в частност е най-добрият катализатор за интеграцията като цяло.
В първия ни брой за 2025 г. слушайте: Новогодишно наричане от Бесарабия – за обичая „Поле-поле“ разказва етнографът Галина Манолова; За предизвикателството да издаваш български вестник зад граница и посланията, които той отправя –..
През 2024 година българите активно използвахме търсачката Google, за да се информираме по теми, отразяващи случващото се по света и у нас. Спортистите ни отново доказаха, че умеят да вдъхновяват и да предизвикват национална гордост. Затова спортът..
Хиляда и седем мъртви птици и 31 пострадали е равносметката от фойерверките в новогодишната нощ в Копривщица, съобщи за БНР Христина Клисурова от Спасителния център за диви животни на "Зелени Балкани". Половината от живите планински чинки имат трайни..
На 4 януари честваме 147 години от освобождението /1878/ на София, която по-късно става столица на България, от османска власт. Боевете за София в рамките..
Русе вече може да се похвали с най-дългия дървен пешеходен мост в България. Съоръжението беше открито в края на 2024-та в Лесопарк "Липник". Мостът с..
Регионалната инспекция по околната среда и водите – София сигнализира сектор "Престъпления против дивата природа" към Главната дирекция "Национална..