Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Криза на идентичността

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Най-новата история на България е низ от лутания в търсене на големия брат и на спасителя. В две световни войни големият брат беше в Берлин, след това в Москва, а днес е в Брюксел. А търсенето на спасителя продължава и днес, въпреки че България е член, макар и най-бедният, на най-богатия клуб в света. През годините спасителят приемаше различни образи на политици и партии-еднодневки, но един сред тях винаги е блестял с особена, благородна светлина. Бяхме го позабравили, но Светият синод на БПЦ ни го припомни.

Симеон Сакскобургготски нахлу в българската политика през 2001 г., обеща благоденствие до 800 дни и ние го избрахме за министър-председател. Още тогава мнозина изпитваха затруднения с неговото битие – обявен след смъртта на баща си Борис ІІІ за цар на българите, но никога не царувал, както и никога не абдикирал, благородникът се завърна след години в изгнание, за да поеме поста премиер в Република България. Съдбата му не се различава много от тази на останалите „спасители” – след четиригодишен мандат нецарувалият цар изпадна в забвение, обещаното благоденствие така и не настъпи, но от миналата седмица царят-републиканец отново е в челните заглавия на вестниците. Защото БПЦ реши, че бившият министър-председател ще бъде споменаван във всички молитви по храмове и манастири като цар на българите при извършването на обществени и частни богослужения.

Така кризата на идентичността, която съпътства България от десетилетия, изживява в момента нов пик. Защото да говорим за цар на българите в република е най-малкото неадекватно. Сравнително адекватно реагира светската власт в лицето на президента, който призова Светия синод да преосмисли решението си, взето в навечерието на 1150-годишнината от покръстването на българите.

Ако следваме логиката, явяването на парламентарни избори през 2001 г. и оглавяването на кабинет в парламентарна република си е отказ от монархически претенции. Симеон Сакскобургготски прие своето гражданско име и републикански пост, но така и не се отказа еднозначно от короната. А в съзнанието на българите благородникът май ще остави горчивия привкус на скритата и не много благородната цел на завръщането му в родината – след официалното оттегляне от политиката Сакскобургготски продължава да работи само и единствено за връщането на имотите си. Подобно на мнозина негови предшественици в ролята на спасителя, царят се отърка в политиката, за да уреди лични дела. Сега Симеон трябва да бъде поменаван в молитвите като цар на българите. Каквито и да са мотивите на висшия клир, изненадващото решение едва ли ще върне главоломно топящото се доверие на вярващите в БПЦ.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Няколко протестиращи и полицейски кордон предхождаха третото изиграване на “Оръжията и човекът”

Малцина протестиращи и един-единствен плакат “Позор” пред Народния театър “Иван Вазов” белязаха третото представяне на спектакъла “Оръжията и човекът” с режисьор Джон Малкович по текст на Бърнард Шоу. Протест и контрапротест пред Народния театър..

публикувано на 10.11.24 в 09:07

В село Колена празнуват младото вино

Жителите и гостите на село Колена, община Стара Загора, се събират на Празник на младото вино. За първи път събитието е отбелязано през 2017 г., а няколко години по-късно местният учител и винопроизводител Мартин Славов дава името на празника...

публикувано на 10.11.24 в 07:00
Паметникът

Паметниците на тоталитарното минало стоят на мястото си, почти няма монументи за жертвите

На днешния ден преди 35 години пада авторитарният режим на комунистическия диктатор Тодор Живков. По този повод агенция БГНЕС, позовавайки се на своя проверка дали паметниците на тоталитарното ни минало все още красят централните пространства в градове..

публикувано на 10.11.24 в 06:00