„Който окрадва баща си и майка си и казва: „Това не е грях”, той е съучастник на грабители”, учи книгата „Притчи Соломонови” от Свещеното писание. Съгласно Кодекса за социалното осигуряване от 1 юли 2015 г. българските управници се напънаха да възстановят една несправедливост, продължаваща с десетилетия, и да повишат мизерния жизнен стандарт на пенсионерите. Заедно с минималната заплата бяха осъвременени и доходите на най-възрастната част от населението, сиреч пенсиите, не как да е, а съгласно „швейцарското правило” – с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 процента от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. Иначе казано с 1,9 на сто. Така минималната пенсия при достигнати необходими осигурителен стаж и възраст „скочи” от 154,50 лв. на 157,44 лв. месечно. Социалната пенсия за старост достигна 115,15 лв. Определен бе и таван на пенсиите от 910 лв. Следва да споменем и прага на бедност за страната за 2015 г., който е 286 лв. Не е нужно да си математически гений, за да направиш разчет, че повишението ще позволи на българския пенсионер да „разхлаби кесията” и да добави към ежемесечните си покупки и по две „по-завързани” кифли, например, кренвиршки, месечно.
Как се отнасят пенсионерите към увеличението?
Спираме на улицата пенсионерка с въпроса дали е доволна от размера на пенсията си от 1 юли. Тя обаче не изглежда особено въодушевена:
Въобще не съм доволна. За трите лева, колкото е повишението на пенсията ми, какво да си купя? Половин килограм сирене… Имам 30 години трудов стаж, но съм с малка пенсия. Дойдох в София от Горна Оряховица. Водили са ме на минимална заплата, когато работех. Сама съм. Не мога да си плащам даже лекарствата. Лишавам се почти от всичко, споделя жената.
Друга пенсионерка също изразява възмущение и споделя с нас тайни за това, как свързва двата края:
Увеличение е силно казано, това е просто подигравка. Аз взимам 156 лева за 34 години трудов стаж. Никога не съм била на минимална заплата. Трудно се справям. Ставам сутрин в пет часа и отивам да чистя за още 100 лева, които отиват за лекарства. А пенсията докъдето стигне – за кофичка кисело мляко, хляб… Ако трябва да се лишавам от едно нещо, ще черпя… а то – от 101.
За размера на пенсията си днес тя упреква правителството на Иван Костов. По време на неговото управление през 1999 г. е предприета деноминация на българския лев 1000:1 след хиперинфлацията от началото на 1997 г. (б.а. – от 1997 г. в България е въведен валутен борд и тази деноминация е неизбежна, тъй като левът е вързан с германската марка) Заедно с трите нули обаче заминава и друга немалка част от пенсиите.
Това беше такъв обир, че няма накъде. Ама сега се бият в гърдите, че са много честни. Но днес те живеят в палати, а ние – в апартаменти от по 60 м2, възмущава се пенсионерката.
Едва ли за ниския размер на пенсиите в България е виновен само Костов, по-скоро този грях тежи на съвестта на всички политици – в ляво, дясно, център. Едва ли е виновен и преходът сам по себе си. Как стоят нещата днес в Русия, например, с която преди промените България беше „в един кюп”? И там, като при нас, размерът на пенсията зависи от стаж, възраст и причина за изплащането й. Разликата е, че минималната социална пенсия в Русия е привързана към „прага на бедността”, под който тя не може да пада. В момента средният размер на социалната пенсия там е 8311 рубли, или 134 евро. С европейските страни сравнението за България е още по-тежко, затова няма да го правим. Така днес се оказва, че вместо да се радват на мечтания заслужен отдих, българските пенсионери стискат зъби, но се мъчат да плащат непосилните сметки за отопление и електричество, защото са научени, че който пие, плаща. А останалите стотинки от жалкия си месечен бюджет се чудят как да разпределят между лекарствата за многочислените си болежки и хляба и сиренето. И всъщност точно те са едни от онези, които поемат на плещите си най-тежкото бреме от данъка, който плаща обществото за безхаберни и недалновидни политици. А управниците нека се тупат в гърдите, че за пореден път са подобрили благосъстоянието на населението, при това – на най-уязвимите му слоеве.
Малцина протестиращи и един-единствен плакат “Позор” пред Народния театър “Иван Вазов” белязаха третото представяне на спектакъла “Оръжията и човекът” с режисьор Джон Малкович по текст на Бърнард Шоу. Протест и контрапротест пред Народния театър..
Жителите и гостите на село Колена, община Стара Загора, се събират на Празник на младото вино. За първи път събитието е отбелязано през 2017 г., а няколко години по-късно местният учител и винопроизводител Мартин Славов дава името на празника...
На днешния ден преди 35 години пада авторитарният режим на комунистическия диктатор Тодор Живков. По този повод агенция БГНЕС, позовавайки се на своя проверка дали паметниците на тоталитарното ни минало все още красят централните пространства в градове..
Българи от 18 държави, 34 училища зад граница и 8 български лектори от университети в чужбина са участниците в първата година на Националната..
Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане два законопроекта в изпълнение на ангажиментите на страната по Националния план за..
Двудневен хакатон под наслов "Innovate VT", vol.2 ще събере млади таланти в Националния военен университет "Васил Левски" във Велико Търново на 12 и..