Когато в края на месец януари т.г. 200 народни избраници, при максимум 240, подкрепиха актуализацията на Стратегията за съдебна реформа, обществото си отдъхна, че дългоочакваната промяна в съдебната власт най-после ще се случи. В последно време тази надежда заприлича на мираж. Миналата седмица временната парламентарна комисия за промяна в конституцията отхвърли с два гласа новите текстове, които трябва да реформират съдебната система. Ден след като от телевизионния екран правосъдният министър Христо Иванов заяви, че в момента у нас действа „една изключително овластена мафия – на вечните съдебни началници”, той бе атакуван на три фронта. От ВСС поискаха оставката му, обвинения срещу него се чуха и от кулоарите на парламента, а прокуратурата започна проверка в неговото ведомство след вестникарска публикация.

Не е изненада, че атаките срещу министъра на правосъдието вече приеха персонален характер – коментира Иванка Иванова, директор на правната програма на Институт „Отворено общество”. – Това е така, защото експертни аргументи против реформата, която се съдържа в предложенията за промени в конституцията и в предложенията за промени в Закона за съдебната власт няма.За всички е очевидно, че има много сериозни проблеми с качеството на правосъдието в България, че им цял комплекс от причини, поради които съдебна реформа в момента е крайно наложителна. По отношение на предложените конституционни промени, като разделянето на ВСС на две отделни колегии за съдии и прокурори, или даване възможност на обикновените съдилища да се обръщат към Конституционния съд в хипотеза на противоконституционна норма, която засяга висящ правен спор, има категорично експертен консенсус, който е вече формулиран. Атаките, които виждаме през последните няколко дни, особено срещу министъра на правосъдието, са функция на пълна безпомощност в интелектуално отношение да се формулира ясно аргумент защо политическите сили в НС продължават да отлагат гласуването на тези толкова важни промени. Промените в конституцията са внесени от 130 народни представители от партиите, които подкрепят правителството, с изключение на АБВ, и се очаква те да гласуват „за”. За мен големият въпрос е как ще гласуват БСП и ДПС, защото без тяхната подкрепа не може да се получи необходимото конституционно мнозинство от 160 гласа. Аз виждам, освен категорична съпротива от страна на двете партии, едно крайно колебливо поведение на самата голяма партия в управляващата коалиция – ГЕРБ, по отношение на мерките за съдебна реформа.

Като доказателство трябва да припомним, че преди две седмици премиерът Борисов лансира нов курс – към съкращаване на съдебните процеси. Моментът не бе избран случайно. Ден след като Висшия адвокатски съвет представи свое официално становище, с което защити предложенията за съдебна реформа, случайно или не именно адвокатите се оказаха съществена част от омагьосания кръг на битовата престъпност.

Единственото обяснение, което аз имам, е че най-после сме стигнали до предложение за мерки в съдебната реформа, с които има шанс нещо да се промени в работата на системата и да прекъсне най-после тази трайна и тежка политическа обвързаност, която съществува между съдебната система и политическия елит в България – продължи Иванка Иванова. – Ситуацията, при която има внесени едни предложения и непрекъснато някой, включително и министър-председателят предлага някакви нови мерки без да има по тях експертно становище, това е само стратегия, с която непрекъснато се отлага решението и се хвърля прах в очите на обществото.

Към този момент на твърда позиция срещу конституционните промени остават БСП и АБВ, но ДПС ще участва в консултациите за съдебната реформа. Това заяви в събота лидерът на движението Лютви Местан в Пловдив, ден след като той и премиерът Бойко Борисов демонстрираха топли отношения. Председателят на движението обаче подчерта, че промените в съдебната власт не могат да се случат по модела на Реформаторския блок и призова премиера Борисов да изземе инициативата. По повод казаното от Местан, в неделя пред столичен вестник зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви: Важните реформи се подкрепят от всички партии, няма нужда от главни роли, нито от партиен егоизъм. Между 22 и 24 юли промените в конституцията се очаква да влязат в пленарна зала.