Днес парламентът трябваше да гласува промените в основния закон на страната, които засягат съдебната система. Това беше най-важният приоритет за Реформаторския блок. След като се разбра, че няма да се постигне необходимото конституционно мнозинство, министър-председателят Бойко Борисов се намеси. Пазарлъците, които наблюдавахме дни наред, или с други думи „сметките с калема в парламента“, както се изрази Бойко Борисов течаха с променлив успех. Промяната на Конституцията има смисъл, ако предвижда граждански контрол над прокуратурата и главния прокурор чрез по-голяма парламентарна квота в прокурорската колегия на ВСС, и още – ако намаляваше мандата на ВСС и 7-годишния мандат на главния прокурор, който и да е той. Това към момента не се случи, но се постигна „исторически компромис“. Премиерът Борисов благодари на реформаторите, патриотите, ДПС, АБВ, БДЦ и на неговата партия ГЕРБ, че са превъзмогнали чисто партийните си пристрастия.

Съобразихме се с всички, с компромисите, които всеки искаше да направи, за което съм им много благодарен, заяви премиерът Борисов. Това е един изключителен знак към народа, към Европа, че има политически лидери, политически партии, които могат да надскачат егото си, когато става въпрос за държавата.

Днес в парламента се очаква да бъде депозиран нов законопроект за промени в Конституцията, като депутатските подписи за неговото внасяне вероятно ще надхвърлят 180. Тогава, през септември, промените в Конституцията ще тръгнат по „бързата писта“. Кои са трите консенсусни точки под които ще се подпишат депутатите? Това са: разделяне на Висшия съдебен съвет, пряк избор на магистратската квота във ВСС и усилване правомощията на инспектората.

В новия проект остава предложението за разпределението на квотите за назначенията в двете колегии на Висшия съдебен съвет, но депутатите ще се допитат до Конституционния съд. Радан Кънев от РБ обясни, че това не е отстъпление от реформите:

Това не е имитация на съдебна реформа. Това е пълноценно, цялостно преустройване на ВСС според първоначалните идеи на конституционната промяна, тоест най-важната точка от програмата за съдебна реформа и от конституционния законопроект се подкрепя в своята цялост и дълбочина, както по отношение на правомощията на ВСС, така и по отношение на състава на отделните колегии. Тук не е въпросът в такива преговори да има победители и победени, но за всички привърженици на съдебната реформа в България това е изумителен, неочакван успех.

Лидерът на ДПС Лютви Местан отбеляза:

Мисля, че партиите в 43-тото Народно събрание показаха, че имат воля да поставят националния интерес над партийното его. Взехме трудно, но и вярно решение.

Скромно, но от сърце. Така ДПС отново влиза „в лъча на прожектора“. То ще участва в конституционните промени, защото бе игнорирано от първоначалния проект и ще декларира „завоя надясно“ – много полезен след провала в управлението с БСП. Категорично „против“ и срещу новия проект за промяна на основния закон застават БСП и „Атака“. Лидерът на социалистите Михаил Миков заяви:

Едничката цел е разместване и овладяване на позиции в съдебната власт. Но не може да бъдат излъгани нито нашите европейски партньори, нито българските граждани. Ние продължаваме да бъдем последователни, че промените, реформите в съдебната власт изискват много по-сериозно отношение, отколкото събиране на гласове, взаимни обвинения и заплахи, закани.

Съдебната реформа надали ще даде повече справедливост за хората и повече стабилност на системата, а ще преразпредели сферите на политическото влияние и прилежащите им олигархични кръгове. Докато течаха преговорите, няколко стотин будни граждани, все още не загубили напълно надежда, пиеха кафе около Народното събрание. Вероятно искаха да напомнят, че каквото и да се прави в сградата под мотото „Съединението прави силата“, то не просто дава власт някому, но и задължава да я упражнява „в името на народа“.