Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Препъни камъните пред съдебната реформа

Снимка: БУЛФОТО

Тези дни софийските улици отново са огласени от скандиранията на протестиращи. Този път те далеч не са толкова много, както преди две години, когато хиляди хора се събираха всяка вечер в центъра на столицата срещу олигархичните зависимости в България. Две години по-късно отново се заговори за прокарване на олигархични интереси в съдебната система. А както се оказа и след "историческия" по думите на политиците компромис от четвъртък, най-едрите препъни камъни остават неразчистени.

Цената на компромиса е висока. Съпредседателят на Реформаторския блок (РБ) Радан Кънев неслучайно заговори за предсрочни избори в случай, че не беше постигнато разбирателство. Според един стар журналистически лаф, телеграфният стълб представлява добре редактиран бор. Нещо подобно се случи и с шумно прокламираната както у нас, така и в Брюксел съдебна реформа в България. От първоначалния й вид остана само грубото скеле. Най-важната промяна, явното гласуване на решенията във ВСС, падна жертва на "изумителния успех" на компромиса, постигнат в 12 без 5. Тайният вот се запазва, а с това и съмненията, че магистратите гласуват под диктат от вън. Основният смисъл на идеите за реформа е да се преформатира самият модел на управление на съдебната система, така че да се прекъснат действащите в нея зависимости. Те очевидно са "удар в десетката", ако се съди по яростната съпротива срещу тях. Така разочарованието от редакцията на реформата разбираемо е голямо. Едва ли промените в Конституцията ще намалят броя на хората, които не вярват в независимостта на съда. А те са над 90% от българите.

Но всъщност основният и най-остър препъни камък е от съвсем друго естество. Съдебната власт в България се държи в здрава хватка от елит, обособил се още в първите години след промените от 1989 г. Този елит е доволен от статуквото и не би позволил за нищо на света то да се промени. И това не е учудващо – съдебната система е най-закърнялата част от обществения живот в посткомунистическа България, която се демократизира най-бавно, защото 45 години просто не е съществувала. Поколения наред съдебните дела се решаваха от Партията. От десети ноември са минали едва 25 години – очевидно прекалено кратко време, за да се появи вътрешната потребност в съдебната система да се посегне на политически и икономически силните на деня. А точно това очаква Брюксел от правителството в София.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Почетохме 80-годишнината от победата над нацизма

Навършиха се 80 години от края на Втората световна война и победата над нацизма. Паметният ден беше отбелязан с поднасяне на венци и цветя пред Паметника на незнайния воин с участието на председателя на парламента Наталия Киселова, президента Румен..

публикувано на 09.05.25 в 15:34

Предстои поставянето на антидрон системи на българските летища

През следващите месеци започва инсталирането на антидрон системите на летищата. По време на днешния парламентарен контрол в Народното събрание, транспортният министър Гроздан Караджов съобщи, че от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна..

публикувано на 09.05.25 в 14:23

С различни прояви в София се чества Деня на Европа и края на Втората световна война

С издигане на знамето на Европейския съюз пред сградата на президентската институция беше отбелязан Денят на Европа. На церемонията присъстваха президентът Румен Радев, председателят на парламента Наталия Киселова, вицепрезидентът Илияна..

публикувано на 09.05.25 в 13:16