Тези дни софийските улици отново са огласени от скандиранията на протестиращи. Този път те далеч не са толкова много, както преди две години, когато хиляди хора се събираха всяка вечер в центъра на столицата срещу олигархичните зависимости в България. Две години по-късно отново се заговори за прокарване на олигархични интереси в съдебната система. А както се оказа и след "историческия" по думите на политиците компромис от четвъртък, най-едрите препъни камъни остават неразчистени.
Цената на компромиса е висока. Съпредседателят на Реформаторския блок (РБ) Радан Кънев неслучайно заговори за предсрочни избори в случай, че не беше постигнато разбирателство. Според един стар журналистически лаф, телеграфният стълб представлява добре редактиран бор. Нещо подобно се случи и с шумно прокламираната както у нас, така и в Брюксел съдебна реформа в България. От първоначалния й вид остана само грубото скеле. Най-важната промяна, явното гласуване на решенията във ВСС, падна жертва на "изумителния успех" на компромиса, постигнат в 12 без 5. Тайният вот се запазва, а с това и съмненията, че магистратите гласуват под диктат от вън. Основният смисъл на идеите за реформа е да се преформатира самият модел на управление на съдебната система, така че да се прекъснат действащите в нея зависимости. Те очевидно са "удар в десетката", ако се съди по яростната съпротива срещу тях. Така разочарованието от редакцията на реформата разбираемо е голямо. Едва ли промените в Конституцията ще намалят броя на хората, които не вярват в независимостта на съда. А те са над 90% от българите.
Но всъщност основният и най-остър препъни камък е от съвсем друго естество. Съдебната власт в България се държи в здрава хватка от елит, обособил се още в първите години след промените от 1989 г. Този елит е доволен от статуквото и не би позволил за нищо на света то да се промени. И това не е учудващо – съдебната система е най-закърнялата част от обществения живот в посткомунистическа България, която се демократизира най-бавно, защото 45 години просто не е съществувала. Поколения наред съдебните дела се решаваха от Партията. От десети ноември са минали едва 25 години – очевидно прекалено кратко време, за да се появи вътрешната потребност в съдебната система да се посегне на политически и икономически силните на деня. А точно това очаква Брюксел от правителството в София.
Столичната библиотека ще отбележи празника на библиотекаря, 9 май, с Ден на отворените врати, съобщават организаторите. Специално за празника на площад "Славейков" ще се състои литературно четене с музикална програма. Библиотеката ще покаже на..
Младите чуждестранни лекари от Випуск 2025 на Плевенския медицински университет на 9 май ще получат своите дипломи. Празничното шествие на випускниците ще започне от централния градски площад "Възраждане" и ще завърши до Летния театър на Ректората, където..
В петък ще бъде предимно слънчево, но ветровито. Следобед от югозапад облачността ще започне да се увеличава и вечерта ще завали дъжд, който през нощта ще обхване по-голямата част от страната. Минималните температури ще бъдат между 7° и 12°, в София –..
Официалният старт на летния туристически сезон ще бъде даден на 31 май в Поморие. С избора на града домакин Министерството на туризма поставя фокус върху..
Българска делегация, водена от министъра на правосъдието Георги Георгиев, присъства на интронизацията на архимандрит Гавриил като игумен на Зографския..
Дългогодишната работа като учител, художник и културолог подтиква Йонка Господинова да провокира своите ученици в силистренското училище "Никола Йонков..