Изминалата седмица бе белязана от масови протести. Кулминацията бе в сряда, когато, за да бъдем точни, 2385 фирми с над 210 000 заети лица в цялата страна се включиха в националния протест за реформи в енергетиката и срещу увеличението на добавката „Задължение към обществото" към цената на ел. енергията. Протестът бе организиран от четирите работодателски организации в България, подкрепени обаче за първи път и от синдикатите КНСБ и КТ „Подкрепа". Недоволството е продиктувано от очакваното увеличаване на ценовата добавка „Отговорност към обществото" и съответно на цената на тока за индустрията.
Протестиращите в столицата дадоха да се разбере, че екшъна не е за да свалят правителството, а за да убедят независимия регулатор КЕВР да не повишава цените на тока.
Различни бяха реакциите на парламентарно представените политически сили. От ГЕРБ изразиха учудване, защо се провежда този протест след като регулаторът през изминалата седмица все още не беше обявил новото ценообразуване. Реформаторите припомниха позицията си, че няма как таксата задължение към обществото да е различна за битовите и индустриалните потребители. БСП настояваше правителството да вземе мерки, за да запази конкурентоспособността на българските стоки предвид очакваното поскъпване на тока. ПФ смята, че бизнесът и синдикатите имат основание да протестират.
Председателят на енергийната комисия в парламента Делян Добрев от ГЕРБ изрази учудване от общия протест на синдикати и работодатели, защото работодателите искат да се съкращават разходи в енергетиката, а синдикатите са против. Добрев коментира, че отлагане решението за цената на тока ще доведе до допълнителен дефицит в системата. Мерките са факт, спестяванията са в рамките на стотици милиони левове.
В тази деликатна ситуация премиерът Бойко Борисов реши да подходи соломоновски, като каза, че КЕВР трябва да сметне коректно всичко и да го обясни на хората, а той, Борисов, ще приеме неговото решение. По думите на Борисов, дефицитът в НЕК е 1,9 милиарда евро и някой трябва да го поеме, а това са държавата и хората. Как се стигна дотук, е тема на по-обстоен коментар.
Най-разпространените в България имена през 2024 година са били Георги (140 818) и Мария (100 651). След тях се нареждат Иван и Иванка, а после - Димитър и Елена, показват данните на НСИ. При новородените през изминалата година най-популярно за..
В първия ни брой за 2025 г. слушайте: Новогодишно наричане от Бесарабия – за обичая „Поле-поле“ разказва етнографът Галина Манолова; За предизвикателството да издаваш български вестник зад граница и посланията, които той отправя –..
През 2024 година българите активно използвахме търсачката Google, за да се информираме по теми, отразяващи случващото се по света и у нас. Спортистите ни отново доказаха, че умеят да вдъхновяват и да предизвикват национална гордост. Затова спортът..
Платформата за грамотност и правопис "Как се пише" за четвърта поредна година търси думата, която да опише максимално изминалите 365 дни на 2024 г...
И тази година по традиция стотици смелчаци от Калофер и цялата страна ще се впуснат на 6 януари - Богоявление, в мъжко хоро в ледените води на река Тунджа...
На днешния 6 януари, Богоявление, във всички гарнизони на страната ще бъде отслужен традиционният водосвет на бойните знамена, флаговете и знамената-светини..