Няма точна статистика колко млади хора напускат България, нито колко се връщат, но се знае, че всяка година около 1/10 от завършващите гимназисти (5000-6000 души) легализират дипломите си в МОН, вероятно, за да учат в университети в чужбина. Масовата емиграция на хора предимно на възраст между 25 и 50 г. оказва драматично влияние върху българската икономика и нейната политическа система. Петя Илиева е на 25 г. Има бакалавърска степен по „Психология“ от СУ „Св. Климент Охридски“, където продължава магистратура по „Трудово-организационна психология“. Възможно ли е младите хора в България да бъдат мотивирани да останат и лесно ли се взима такова решение?

Започнах да се татуирам на 19 г. Първата ми татуировка е розетата на Плиска – древен прабългарски символ от династията на рода Дуло, основателите на българската държава. Последваха българска шевица на лявата ми китка, надпис на глаголица, с който много се гордея: „Времето минава, България остава”, двата лъва от стария герб на страната ни, общо седем татуировки всички свързани с родината ми, където съм израснала и формирала като личност. Мечтая за благоденствието на народа ни. Мечтая младите хора да са мотивирани да останат тук, да не се срамуват от себе си, когато отиват в чужбина. Мечтая да се гордеем, че сме българи, че сме може би наследници на най-стария народ в Европа, на най-старата държава със сигурност, която не е сменяла името си след основаването й през 681 г. От 1300 г. тук на тази територия е България и това не се е променяло . А девизът ми е: „Напред и нагоре – каза в заключение обаятелната ни събеседничка.