След като в края на отминалия политически сезон се разбра, че внесените от реформаторите конституционни промени свързани със съдебната реформа няма да получат необходимото мнозинство, дни преди лятната ваканция бе депозиран нов законопроект с подписите на 180 депутати от всички парламентарни групи с изключение на БСП и „Атака”. Беше прието и предложението на ДПС да се пита Конституционния съд (КС) за тълкувателно решение за това кое събрание – Велико народно събрание или обикновено, може да приеме промените. Очаквано, КС не допусна делото за разглеждане по същество, защото прие, че предварително тълкуване е недопустимо.

В сряда конституционните промени бяха приети с внушителните 184 гласа. „За” гласуваха всички парламентарни групи, с изключение на БСП. От АБВ осигуриха символично един положителен глас, но изненадващо, решаваща подкрепа за промените, дадоха депутатите от „Атака”. Промените предвиждат разделянето на ВСС на две колегии – съдийска и прокурорска, като всяка от тях ще решава въпросите с кариерното израстване на прокурори и съдии, пряк избор на магистрати, засилване на ролята на инспектората на съвета, създава се възможност за внасяне на жалби от Висшия адвокатски съвет до Конституционния съд. След като на първо четене законопроектът получи гласовете на три четвърти от депутатите в рамките на две седмици текстовете могат да бъдат подготвени за второ четене. Трябва да бъдат прецизирани проблемите, които ДПС и АБВ виждат в това как ще се разпределят политическите и професионалните квоти в колегията на прокурорите. Между двете четения реформаторите вероятно ще предложат отново текстовете за отчетността на прокуратурата и възможността министърът на правосъдието да се изказва на заседанията на двете колегии на ВСС. От ГЕРБ заявиха, че чакат писменото становище на Венецианската комисия, независимо от изразената от нея подкрепа за предлаганите промени. Дебатите в пленарна зала по конституционните промени предизвикаха критиката на Михаил Миков от БСП:

Днешната промяна се прави от едно несигурно мнозинство, което пита първо Конституционния съд. Сега това несигурно мнозинство чака Венецианската комисия, ако и тя ви каже, че това не съответства на независимостта на съдебната власт, тогава арменския поп ли ще питате?

Не е трудно да се предположи, че приетите конституционни промени не гарантират съдебна реформа, а само официален старт на разговорите за нея. Казано по-директно – на политическите пазарлъци.

Сигналите на това гласуване сочат, че трудното тепърва започва, заяви анализаторът от Центъра за либерални стратегии Димитър Марков. От изявленията на подкрепилите проекта става ясно, че това е формална заявка на воля, но не и подкрепа на конкретните текстове. Между първо и второ четене отново ще има дебати и разговори. Преди изборите за местна власт няма да имаме приет Закон за изменение на конституцията. Смятам, че процесът умишлено се протака, за да се види какво е актуалното съотношение на политическите сили. След изборите партиите ще излязат с различни позиции на база на получените резултати и ще могат да се легитимират като по-силни или по-слаби в този дебат. Тази малка стъпка може да бъде оценена като положителна. Ако и това не се беше случило щяхме да станем свидетели на краха на съдебната реформа.