Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Като паун по болярски двори“

БНР Новини
Снимка: wikipedia.org

Някога птичите пера били част от моминските украшения. Вярвали, че те пазят девойките от уроки, от лоша среща, магии и лоши духове. Особена сила имали перата на някои птици – диви или отглеждани като домашни. Сред тях почетно място заема красивото оперение на мъжкия паун. Сигурно няма човек, който да не се е възхищавал на този необикновен представител на птичия род. В размножителния период той разперва опашката си, която образува съвършен полукръг. Всъщност, опашката на пауна е същата като на по-обикновените му роднини (кокошките например). Разноцветното ветрило се образува от т.нар. гръбни или надопашни пера. Те са с различна дължина и окраска. Подредени са наистина чудодейно. При повдигането им, отзад остават най-дългите, допълнени от по-късите, които застават върху тях и встрани. Има различни видове пауни, дори бели. Но перата с преливащи синьо-зелени окраски и с по-тъмно петно, наричано око, са направили най-популярен Индийския паун, известен още като Син паун или Обикновен паун.




Паунът е рядко срещана птица, дори и днес, когато представители на вида живеят в различни климатични условия по цял свят. У нас, както и в цяла Европа, пристига от Централна и Източна Азия. В Индия например е широко разпространен вид. Там живее в гори, поля с високи треви, близо до населени места. Паунът е един от символите на бог Кришна, перата му украсяват главата на владетеля на вселената, както го наричат древните текстове. И в съвременна Индия птицата се почита като близка до божественото, а ловуването й е забранено.

В много български къщи и до днес ще видите едно или повече паунови пера, поставени на видно място. Те се споменават в народните песни, приказки и поверия. Вярва се, че носят късмет, щастие, предпазват. За разлика от перата на другите птици, носени от неомъжените, пауновите пера били част и от невестинската премяна. Наричат пауновите пера „лазарички“ – в някои райони ги носят лазарките, както се споменава в песните, съпровождащи моминския пролетен обичай. У нас има и собствени имена Паун и Пауна.

Насън ако видиш паун – добро е. Ако уловиш паун – момък ще иска момата или момата ще пристане, което също е на добро е. Ако момата се кити с пауново перо – добро е, скоро ще я поискат – твърди българският фолклорен съновник.




Паунът сега не е домашна птица, някога обаче изглежда да се е развъждал много, защото много е познат на народната вяра и на народните песни – пише Димитър Маринов, който изследва родните традиции в началото на ХХ век, когато те са сравнително добре запазени. Според него пауни развъждали в болярските стопанства и оттам идва изразът: Да се носи и подноси, като паун в болярските двори, често срещан в коледарските благословии.

Птицата била рядкост по нашите земи, затова често перата се купували. Дребна трева расте, паун ми я пасе. Перата му капят, момите ги събират, та ги китки китят. Китки за хилядо, перо за стотина – разказва песен от Неврокопско (района на гр. Гоце Делчев). Паунът е възпят и в сватбарските песни като „птица хубава и величава“. Младоженецът се оприличава на паун, булката на пауница: Паун иде, пауница води. Съществуват изрази като: Красив като паун, Нагизден като паун, но и: Перчи се като паун с опашката си.

Снимки: архив


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: Регионален етнографски музей - Пловдив

Регионалният етнографски музей в Пловдив помага за възраждането на древния занаят плъстене

Изделия, изработени от вълна, вдъхват усещането за вътрешен уют и топлина в посетителите на пловдивския Регионален етнографски музей, връщайки ги във времена, когато номадите прекосявали просторни територии със своите стада. И тъй като никъде не се..

публикувано на 13.07.24 в 10:25

Естер Вилемс – хореограф от Хага: Душата на българина е кодирана в танците

Хага, град в Южната част на Нидерландия, административен център и място, където живее и работи кралицата… Едва ли някой свързва този град с българския фолклор и традиции. Факт е обаче, че в Хага интересът към българските хора, ръченици и въобще..

публикувано на 04.07.24 в 13:55

И български ритми звучаха на детски фолклорен фестивал в Марибор

Детско-юношеският танцов ансамбъл "Средец" от София представи българския фолклор на 25-ия Международен детски фолклорен фестивал "ФолкАрт" в Марибор, съобщават от посолството ни в Словения. Детското събитие е част от 32-ото издание на Летния..

публикувано на 28.06.24 в 14:11