Пенсиите в България са сред най-неадекватните в ЕС. У нас пенсията е едва 39 на сто от средния доход на човек в предпенсионна възраст, докато в ЕС средното ниво на заместване е 56%. По-зле в това отношение са само в Ирландия и Естония, където процентът е 27%. Данните са от доклад на ЕК, представен от Съвета на ЕС по заетост и социална политика. Българските пенсионери са най-застрашените от бедност и социално изключване в сравнение с останалите страни от Европа. У нас почти 60 на сто от възрастните хора на 65 и повече години са в риск да изпаднат в мизерия при средно 18 на сто за ЕС. Сега се подготвя проектът на Закона за държавния бюджет за 2016 година. Има ли възможност за по-чувствително увеличаване на пенсиите? Въпрос към вицепремиера и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин.

Пенсионната система е такава, че няма как изведнъж да се увеличат пенсиите. Те ще стигнат коефициента на заместване, какъвто е средно за европейските страни, когато изцяло влязат промените, които направихме в Кодекса за социално осигуряване, или т.нар. „пенсионна реформа“. Когато една година стаж няма да бъде с тежест 1,1, а с 1,5. Това гарантира 40% увеличаване при равни други условия и доближава много повече адекватността на пенсията до дохода, който е взиман преди това. За да се случи това, е необходимо време. Ако от следващата година се направи преоценка на всички пенсии към новия среден осигурителен доход, това ще струва над 1/3 от бюджета на НОИ. Бюджетът е 9 милиарда и 600 милиона лева, от тях 5 милиарда идват като субсидии от бюджета. Ако направим това упражнение, означава бюджетът да даде 3,5 милиарда лева за повишаване на пенсиите. Нямаме тази възможност. По-реално е да си поставим цел, която да преследваме. Новите пенсии ще се увеличават докато стигнат по-добра адекватност. В системата се освобождава ресурс от един милиард лева, който може да бъде използван за подпомагане на старите пенсии.

Министерството на труда и социалната политика подготвя нов Закон за социалните услуги. Предвижда се въвеждането и при социалните услуги на принципа „парите следват клиента”. Така цялата философия на социалното подпомагане и на социалните услуги се променя.

Каква е идеята на този закон?

Да разделим социалните плащания от социалните услуги. Социалните плащания са допълнения към доходите на хората с ниски доходи, за да могат да си осигурят определено качество на живот. Социалните услуги са нещо от което всички имаме нужда. Независимо от доходите, някои членове на нашето общество имат нужда. Това са домовете за възрастни хора, дневните центрове, центровете за обществена подкрепа, които се занимават с деца с увреждания, включително и помощ в дома. Това са услуги, които всеки един би могъл да ползва. Въпросът е, че те ще бъдат субсидирани за хората с ниски доходи, а за тези които имат възможност, ще съществуват като платена услуга. Държавата ще се занимава със субсидиране на хората с най-ниски доходи, но услугите, които всеки може да ползва, са налични и всеки, който пожелае, или споделено с държавата или самостоятелно също може да си ги купи.

Има идея държавата да осигурява финансиране и за частните социални услуги, ако те бъдат избрани от нуждаещите се. Възрастните хора ще са свободни да изберат в кой дом да отидат и държавното финансиране ще се насочва към него. Ще бъде създадена система за контрол на качеството на социалните услуги, както и карта на нуждите от конкретни социални услуги в зависимост от демографския профил на населението.

И накрая един конкретен казус. Още малко търпение трябва да имат бъдещите пенсионери, работили в Тунис. Очаква се ратификация от парламентите на двете страни на подписаната от министър Калфин, при посещението му в северно-африканската държава, спогодба за социална сигурност, която гарантира пенсионните права на хората, работили в България и в Тунис.

В момента в тази страна имаме преподаватели, лекари. В много случаи те са по-ниско заплатени, отколкото тунизийските им колеги. След подписването на тази спогодба идващите тунизийци в България или българите, работещи в Тунис, няма да бъдат назначавани при дискриминационни условия.