Миграционният натиск и кибератаките са сред най-сериозните заплахи пред сигурността на страната ни. Около това становище се обединиха участниците в заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) в президентството, посветено на промените „в геостратегическата среда и произтичащите от това рискове“ за България. В присъствието на председателя на НС Цецка Цачева, премиерът Бойко Борисов, ръководителите на парламентарните групи в НС бяха изслушани директорите на Националната разузнавателна служба и на Служба „Военна информация“, както и министрите на вътрешните и на външните работи. След пет часа обсъждане бе решено да има готов план за действие в кризисни ситуации. Те биха могли да бъдат предизвикани от терористични заплахи в Европа, радикализиране на малцинствени групи в съседни на България страни и от засилен мигрантски поток.

Най-голямото предизвикателство пред националната сигурност са нелегалните вълни, които заливат Европа. След мерките, които ще вземат някои от европейските страни, може и ние да се сдобием с огромно количество от тези гости, заяви лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов.

В края на консултациите президентът Росен Плевнелиев обобщи:

Най-непосредствен и актуален за страната ни, без да подценяваме всички останали рискове, е рискът от продължаване или нарастване на миграционния поток към и през България. Ситуацията би се влошила в резултат от продължаваща неспособност на Европейския съюз да защити ефективно външните си граници, да изработи общи правила за справедливо решаване на миграционния проблем, както и да спомогне за трайно решаване на първопричините за миграционната криза. Опасността от терористични действия в Европа се засилва в резултат на все по-осезаемото радикализиране на групи от обществото – особено в западноевропейските държави. Това е нов, но много сериозен проблем за страните от нашия континент. Европейски граждани вземат участие във военните действия на страната на Ислямска държава и други терористични групи. Те пренасят своя опит и радикални идеи в родните си страни, а това засилва допълнително заплахите от тероризъм. В това отношение е важно българските институции да предприемат достатъчно ефективни превантивни мерки, за да се предпазим от развитието на такива процеси и у нас.

България е доста малка за тези геополитики, за които се говори, за събитията в Северна Африка и близкия Изток, каза в интервю за БНТ лидерът на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов. – Но България се намира на геостратегическо място и за това тревогите и загрижеността, която имаше на КСНС, даде възможност действително да се предположат потенциалните заплахи в предстоящите месеци и години. За всички е ясно, че конфликтът в Близкия Изток няма да приключи в рамките на месеци, а може би ще продължи с години. За това говорихме за добросъседските си отношения, които трябва да имаме със съседните държави.

Политиците решиха, че на европейско ниво България трябва да настоява за разширяване на зоната за сигурност на ЕС.

Не чрез затварянето на Европа, а чрез разширяване на зоната за сигурност на ЕС, което означава разширяване и на границите на ЕС, каза лидерът на ДПС Лютви Местан след заседанието на КСНС. – Визирам проблема с интеграцията на Западните Балкани, в частност разширяването на ЕС на изток. Нашето предложение е българските институции да работят активно за постигането на единна европейска позиция за разширяването на зоната за сигурност на ЕС чрез ускоряване на процеса на интегриране на Западните Балкани към ЕС при отчитане на българския национален интерес и спазване на критериите за членство.

Слабо звено в системата на сигурността е и борбата с кибертероризма, бе посочено в заключителния документ на КСНС, представен от президента Плевнелиев:

В края на октомври, и то в условията на изборен процес, станахме свидетели на най-голямата досега кибератака срещу България. Фактът, че тя бе направена в деня на избори и референдум показа, че тя има ясна цел и е провокация към обществото и държавата. Тя демонстрира сила в киберпространството, която много малко държави притежават, но и показва уязвимостта на страната ни. Атаките към сайтовете на голям брой държавни институции затрудниха работата им и са ясен индикатор за мащабите на опасността. Това е нова опасност, която се нуждае от задълбочен анализ и разработване на достатъчно ефективни мерки за противодействие, като използваме и опита на партньорските служби за сигурност. Необходимо е да се вземат спешни мерки от нормативен, институционален, кадрови и ресурсен характер. С толкова много различни и сериозни заплахи около нас отговорът, който ще дадем, е определящ. Трябва да инвестираме в сигурност и отбрана. Само заедно с нашите партньори от демократичните държави и чрез членството на България в Европейския съюз и НАТО можем да се справим с предизвикателствата пред нас.