Посивяла иглолистна гора и дървета, изгубили завинаги зелените си корони, ни посрещат покрай пътя над кюстендилското село Радловци. „Изгубената гора“ на територията на държавното ловно стопанство „Осогово“ поставя много въпроси пред лесовъди и еколози. От местната служба по горите разбираме, че иглолистните насаждения там са били изкуствено създадени преди около 50 и 30 години. Естествените гори в Осогово са широколистните, а залесяването с бор имало конкретна цел- да се спре ерозията на почвата и така да бъдат предпазени от природни стихии домовете на хората. Днес можем да кажем, че младата борова гора успешно е изпълнила мисията си. Ред е на хората да се справят с дребните на пръв поглед дървесни вредители, които обаче се разпространяват бързо и заплашват да унищожат огромни площи дори от здрави гори.

Короядът е насекомо, което напада и унищожава физиологично слаби дървета. Поразената дървесина е негодна за използване в строителството, освен това тя крие опасност от възникване на пожари. Темповете, с които малкият корояд унищожава дърветата, се увеличават лавинообразно и лесовъдите се страхуват, че няма да могат да наваксат с мерките по премахването на поразената маса. През настоящата година се очаква санитарната сеч в Осогово да обхване не по-малко от 10 500 дка. Начини за справяне с корояда в национален мащаб търсят в Лесовъдната станция в Пловдив. Ето примерите и препоръките, които специалистът Пенчо Дерменджиев дава на колегите си от Югозападна България: