Античната вила „Армира” е най-богатият частен дворец от римско време, разкрит в днешните български земи. Построен е през втората половина на I век. Била е собственост на виден тракийски аристократ и център на неговото поземлено владение. В наши дни тя е най-богатият и добре запазен образец на римската провинциална архитектура и изкуство. Стените на всички помещения на първия етаж са били облицовани с искрящо бял мрамор, затова често наричат вилата „Мраморният дворец” в долината на едноименната река Армира. Според специалистите вилата е била създадена около 20-25 години след като Тракия е завладяна и превърната в римска провинция. Археолозите твърдят, че „Армира“ е била собственост на владетел, управлявал цялото долно течение на р. Арда. Имението към „Мраморния дворец“ се разпростира на около 1000 кв. м площ. След създаването си вилата е претърпяла множество преустройства и подобрения, според вкуса на собствениците, които са се сменяли през годините.
След повече от 300 години разцвет през втората половина на IV в. вила „Армира“ била опожарена и разграбена. Руините й са сринати от опустошително земетресение в края на IV в. Открита е случайно през 1964 г. при изкопни работи за язовир. Посетителите в наши дни остават възхитени от пищната мраморна и мозаечна декорация във всяко помещение на двореца. Мозайката – дело на изкусните антични майстори,е с площ над 400 кв.м. Създадена е от ситни черни, бели и цветни камъчета. Изобразените с тях фигури правят мозайката изключително ценна и дават нагледна информация за външния вид и бита на хората, живели тук преди две хилядолетия. Върху този мозаичен килим се открояват интересни персонажи от гръцката митология: Аполон, Артемида, седящ Пан, сатир и др. „Армира” е музей на открито и всичко в нея е консервирано в автентичен вид, казва Величка Чорбаджиева – уредник в Общинския исторически музей на Ивайловград.
Вила „Армира” представлява внушителен двуетажен римски дворец с 22 помещения на първия етаж. Там е залата за пиршества, показана е спалнята, приемната на господаря, възстановена е луксозната баня, снабдена със сауна. Всички помещения са подредени около голям басейн в центъра на сградата. Той е заобиколен от мраморни парапети, а между тях са монтирани мраморни херми. Те са в чест на бог Хермес – почитан като закрилник на дома и търговците. Собственикът на вилата най-вероятно е търгувал с мрамор от находищата в района. Подовете на вилата във всички помещения са покрити с килим от съвършено изваяни мозайки. Това е една от най-големите мозаечни находки в България.
Античната бяла вила демонстрира модните тенденции в римските мозайки от I до IV век. Те са сред най-старите, познати по земите ни. Отличават се с флорални и геометрични мотиви, като основни са бръшляновите листа, наровете, цветовете на лотос и на лилиум – казва Величка Чорбаджиева. – Навсякъде има изображения на Медуза Горгона, която е символ на самата „Армира”. Изображението е предназначено да пази и закриля дома и собствениците от лоши погледи. Върху мозайката в гостната стая много добре се вижда образа на Медуза. Всеки турист може да провери, че там, където и да застанете в помещението, Медуза Горгона сякаш Ви следи с поглед. Според митологията, ако случайно имате лоши помисли спрямо собственика на дома, чудовището Ви вкаменява. Освен заплашителния образ на митологичното същество, на много места се вижда пречупен кръст, изобразен в шест варианта върху мозайката. Свастиката във вила „Армира” символизира кръговрата на живота и е символ, познат от изкуството на Близкия Изток още отпреди 2-3 хил. години пр. н.е. Символът закриля дома и плодородието.”
Вилата е отворена за посетители от две години, след реконструкции по различни европейски програми. Тя е част от туристическото движение „100 национални туристически обекта”. Оттогава до днес многократно се е увеличил посетителският поток в района. До края на 2015 г. около 150 хил. туристи са разгледали „Мраморния дворец” в долината на р. Армира.
Снимки: bulgariatravel.org и wikipedia.org
Един връх в планината Родопа носи името на героиня от едноименна приказка. Наричат го Снежанка заради бляскавата ледена премяна, с която е покрит през по-голямата част от година – зимата тук продължава от ноември до май месец. Върхът е разположен..
Велики Преслав е втората столица на Първото българско царство след Плиска. След 893-та, когато е обявен за главен град на България, той става и седалище на първата българска книжовна школа. Тя се развива като важен литературен и културен център в..
Наричат Перник „Градът на миньорите”, защото на техния труд градът дължи своето развитие и израстване до значим индустриален център в Югозападна България. Тук се намира единственият в страната и на Балканите музей на минното дело. Идеята за създаването..