Човешките ресурси, този ужасен бюрократичен термин, дал името на не един проект, финансиран от ЕС, ще се окаже най-големият проблем на България. По-разбираемо се бяха изразили двама премиери на България. Симеон Сакскобургготски навремето се изпусна, че на българите трябва да им бъде сменен чипа, сиреч начинът на мислене. На среща с българи в САЩ в предишния си мандат сегашният премиер Бойко Борисов беше казал в типичния за него жаргонен стил, че реформите не вървят, защото „материалът е лош“. Може би двамата ще се окажат много прави.
В началото на тази седмица Борисов отново даде ясна заявка, че България ще продължи по пътя на съдебната реформа. И тъй като за съдебна реформа си говорим вече над 20 години, може би е крайно време да погледнем, с кого България трябва да направи тази реформа. Защото едната страна на реформата е нейният хартиен носител, текстът, който депутатите ще запишат в законите. Следващата и съществена част на съдебната реформа е нейното провеждане, и нейните главни герои са магистратите.
През седмицата Сметната палата публикува списъци със заключенията за несъответствие от извършените проверки на декларациите, подадени от лицата, заемащи висши държавни и други публични длъжности. Публикуваните списъци съдържат 278 случая на разминаване на подадената информация пред публичния регистър с действителното имотно и финансово състояние на проверените висши партийни кадри, членове на националните и местни управленски структури и магистрати и техните семейства. Над 40% от пропусналите да декларират имотни и финансови придобивки са следователи, прокурори и съдии. В този списък греят имена на магистрати, забравили да декларират приходи между 10 и 45 хил. евро. За най-бедната страна в ЕС това са големи суми, като се има предвид, че средната месечна заплата в България е около 400 евро. Заплатата на председател на български съд едва ли надвишава 2000 евро. Колко време трябва да си бил председател на съд, за да спестиш 45 хил. евро, които са само част от доходите? Онази част, която услужливо си пропуснал да декларираш? Близко е до ума, че пари в такива размери имат съмнителен източник. Хора с такива доходи (и морал) трябва да извадят България от обидния мониторинг на Брюксел, чието условие е реформата в съдебната власт. Съдебната власт в България се държи в здрава хватка от елит, обособил се още в първите години след промените от 1989 г. Този елит е доволен от статуквото и не би позволил за нищо на света то да се промени. И това не е учудващо – съдебната система е най-закърнялата част от обществения живот в посткомунистическа България, която се демократизира най-бавно, защото през 45-те години на комунистическа власт просто не е съществувала. Смяната на поколенията, която трябва да роди вътрешната потребност в съдебната система за промяна, се случва бавно и мъчително. Така че бавно и мъчително ще тече и лелеяната съдебна реформа.
Младежкият център “Захари Стоянов” в Добрич организира фолклорна среща на общностите по повод Международния ден на толерантността. Целта на събитието, което ще се проведе от днес до 17 ноември т.г., е да образова и вдъхнови участниците да..
В петък, 15 ноември, с усилване на вятъра от северозапад, облачността ще започне да се разкъсва и намалява, след обяд в северозападните райони до предимно слънчево време. Облачно, на отделни места със слаби превалявания от дъжд, ще се задържи..
На 14 ноември в „България днес“ ви запознаваме с програмата на МОН "Неразказаните истории на българите", която въвлича български ученици и студенти зад граница в проучването и разказа за интересни и важни фигури от..
С кратък видео калейдоскоп от "неразказани истории" на достойни българи – учени, предприемачи, инженери, художници, допринесли за доброто име на страната..
В брой 26 на предаването слушайте: Как програмата "Неразказаните истории на българите" работи за имиджа на страната ни по света и в..
На 14 ноември в „България днес“ ви запознаваме с програмата на МОН "Неразказаните истории на българите", която въвлича..