Има една особена порода хора, които отказват да се впишат в рамките на общоустановеното. Тях няма как да ги видите седнали зад бюрото на счетоводителя, юриста, чиновника – те са родени, за да се скитат на воля и да преследват мечтите си, независимо колко високо се намират… Събеседникът ми Боян Христов е точно такава личност – китарист, музикант, текстописец, човек на духа. Разговаряме с него за последния му проект Vitamin for the Soul („Витамин за душата“), триото В11, уличната музика, семейството, Бостън и нещата от живота. Китаристът е завършил престижния „Бъркли колидж“ в „най-европейския“ сред американските градове, а в Щатите живее от десет години. Естествено, първият ми въпрос е свързан с молбата да представи новия си албум:

Групата ни се казва B11 и е трио – китара, бас и барабани. Свирим оригинална, инструментална музика, като аз съм основният автор на музиката и аранжиментите. Новият ни проект се нарича Vitamin for the Soul и излезе на 11 март. Барабанистът ни се казва Майк Лавек, а името на басиста е Том Апълман. И двамата са изключително добри музиканти, от Бостън. Работил съм с много хора, но за мен тези двамата са най-добрите, които познавам. Майк със сигурност е най-записваният барабанист тук, в Ню Ингланд и може би не само… Том определено е любимият ми басист в Бостън, а баща му оглавяваше бас-департамента на Бъркли в продължение на 30-40 г.  Дядо му е свирил с Уилям „Каунт“ Бейзи. Моите момчета са музиканти от „тежката артилерия“ и имената им са достатъчна гаранция за престиж и качество…