Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българи замесени в „Панамагейт“ – и какво от това?

БНР Новини
Снимка: архив

Както стана ясно от първите публикации в България за разразяващия се „Панамагейт“, засега около 150 български физически лица и 50 родни фирми се оказват регистрирани в офшорни зони на Бахамите, Сейшелите, Антила, Панама, Ниуе и Британските виржински острови. Такива са данните на Международния консорциум на разследващите журналисти, който от повече от година работи по горещата следа на хора и фирми от цял свят, които имат офшорки в обетованите финансови райски кътчета.

Вестник „24 часа“, който единствено има привилегията за официален достъп до скандалното досие, побърза да съобщи в заглавие, че няма български политици сред собствениците на офшорки. Не бих казал, че това е някаква новина. Ставало въпрос за предприемачи, адвокати, ликвидатори на дружества и т.н. Публична тайна обаче е, че не всички български политици са „чиста вода ненапита“. А и Европейската комисия от години твърди в своите доклади, че корупцията просперира по високите етажи на властта в България и никой не ѝ се противопоставя. Възможни са следователно три хипотези. Или българските корумпирани политици държат рушветите в буркани заровени в градините на вилите си, или така са се завоалирали с подставени лица в офшорните зони, че техните имена никога няма да се появят на бял свят. Или пък просто капиталите им се намират в сейфове в швейцарски банки.
Националната агенция по приходите обяви, че ще поиска информация за замесените български фирми и лица в „Панамагейт“ и ще започне проверки. И какво от това?

Да оставим настрана въпроса защо именно НАП се заема със случая, след като в повечето страни замесени в „Панамагейт“ самите правителства и специални служби изискват подробна информация за техните „офшорници“. Да си припомним някои предишни скандали, в които беше замесена и България. През 2010 година НАП поиска от Берлин информация за влогове на българи в Швейцария и Лихтенщайн, след като германската данъчна служба платѝ два и половина милиона евро, за да получи на дискове данни за тайни влогове в швейцарски банки. Берлин откликна веднага и „безплатно“ предостави данни на НАП за българите, които се оказва, че имат свои депозити на обща стойност 200 милиона евро. След това в София завесата беше спусната, и до днес не се разбра нищо около тези хора, поне дали са си плащали редовно данъците в България.

В скандала през 2015 година по така наречения „Суислийкс“ се оказа замесен българин, който разполага с 264 милиона долара в швейцарски филиал на британската банка HSBC. Други 73 българи за няколко години са превъртели през същия филиал по пет милиона долара всеки от тях. Данните за тези българи бяха предоставени и на НАП и на прокуратурата, но както и в предишния случай до ден днешен „историята мълчи“.

Според българското законодателство участието в офшорни зони не е престъпление. Но все пак може да породи съмнения, че по този начин се укриват данъци, или пък незаконно придобити капитали, които надхвърлят многократно официално обявените приходи.Но явно и НАП и Прокуратура и ДАНС и т.н. предпочитат да спазват буквата на закона. Така че и „Панамагейт“ много вероятно ще отмине без сериозни последици за България. Българските „офшорници“ ще продължат да си живеят в комфорт.

Както отбелязва вестник „Сега“, „нарастващата глобална нетърпимост към корумпираните елити е добра атмосфера за оздравяване и на България. Тя се е залостила здраво, за да не допусне вятъра на промяната, но все пак ветровете брулят и острови като нея“. Дано да стане така.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

България днес - 21 октомври 2024 г.

В „България днес“ на 21 октомври узнаваме защо з а филолога Лазо Нестори да си българин в Албания е гордост и висока чест, к оя е „българката на годината“ според наградите „Злата Мъгленска“ на Изпълнителната агенция за българите в чужбина за 2023..

публикувано на 21.10.24 в 19:00

Европа ни дава пари за връщане на лешояда, чисти отпадни води и енергийно обучение

Три български проекта в подкрепа на екологичния преход от общо 133 в ЕС ще бъдат финансирани от Еврокомисията, предаде кореспондентката на БНР в Брюксел Ангелина Пискова. Проектите са в сферите „Природа и биоразнообразие“, „Околна среда и ресурсна..

публикувано на 21.10.24 в 18:09

За първи път в българската експедиция до Антарктида ще има и учени от Гърция

Президентът Румен Радев връчи националния флаг на участниците в 33-ата българска експедиция до Антарктида. На церемонията в президентството знамето прие ръководителят на полярниците ни проф. Христо Пимпирев. За трета поредна година нашата..

публикувано на 21.10.24 в 15:15