Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Среща на световния джаз с българските традиции

Ерик Трюфа и Янка Рупкина
Снимка: Владислав Христов

Една от тайните за дълголетието на джаза е в подхранването му от страна на традиционните музики. Другата безспорно е в импровизационния му характер. И двете тайни бяха разкрити пред публиката във Второ студио на БНР от корифеи и в двата жанра – Ерик Трюфа и Янка Рупкина.

Френският тромпетист завладя въображението на публика и критика още в края на миналия век и малко след смъртта на великия Майлс Дейвис бе единодушно обявен за новия Майлз. В София Ерик бе придружен от филмовия композитор и режисьор Зигфрид – импровизатор извън жанровете. Именно по негова идея към тях се присъединиха и младите български традиционни певици от трио Авигея. Голямата изненада обаче бе Янка Рупкина – едно от имената на Мистериите на българските гласове и трио „Българка”. 
Малко преди началото на концерта, Ерик сподели пред зрителите и слушателите ни:  

Бях на 15 години, когато слушах Янка. Слушах нея и „Пинк Флойд”. Всичко, което разчупва ограниченията е добро, стига да е направено с вкус. Вкусът е нещо субективно. Творчеството е духовно и не минава през компютър. Няма пряка връзка между Бог и интернет. Аз съм само скромен апостол – след Рахманинов, Стравински, и разбира се – Янка.

Досега Ерик е работил с гласове от Западна Европа и Африка и след срещата си с Янка се замисля за по-задълбочен проект с нея. От своя страна, гласът на Янка е бил свързван както с имена на алтернативната сцена като Transglobal Underground и Кейт Буш, така и със самия Джордж Харисън. Но разликата между повече или по-малко комерсиалните проекти и на двамата с това, което сътвориха пред отворената за експерименти софийска публика само затвърди усещането за сценична магия, за която както написаното тук, така и записът са само бледо отражение.

За Ерик импровизацията въпреки риска е в директна връзка с духа, с усещането на изключителността на момента.

За Янка е достатъчно, че тя пее добре, а Ерик свири добре. Като дълбоко вярващ човек, тя се чувства като осенена от Бога – без значение дали е на живо или на запис. Нека припомним, че Янка живее втори живот – тя е сред малцината оцелели от самолетна катастрофа през 1971-ва.

Що се отнася до Зигфрид – в компанията на най-добрите се чувства уютно, като в семейство.

Останалото е музика, извираща от времето и вливаща се във вечността. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Парашкев Хаджиев (1912 – 1992)

Класикът на българската опера Парашкев Хаджиев и приказната "Имало едно време"

Снимки: ubc-bg.com,  Личен архив на Людмила Хаджиева, parashkevhadjiev.eu, wikiwand.com

публикувано на 28.11.25 в 14:25

Световната опера очаква нов рекорд от българката Соня Йончева

На 24 ноември Соня Йончева за пореден път дебютира бляскаво на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк. Тя вече е представяла ролята на Мадалена от "Андре Шение" на Умберто Джордано в Миланската Скала през 2023 г. и във Виенската държавна опера през..

публикувано на 27.11.25 в 11:25

Веселин Маринов с четири поредни концерта пред публиката в София

Почитателите на шлагерната музика и експресивното сценично присъствие със сигурност очакват предколедната среща с Веселин Маринов. Вече е дългогодишна традиция певецът да прави концерт в Националния дворец на културата преди рождественските празници,..

публикувано на 25.11.25 в 10:15