България е страната в Източна Европа, която най-бавно и трудно се отърсва от комунистическото си минало – твърдят го и външни, и вътрешни наблюдатели. Въпреки доказателствата и живите спомени за несвободата, липсата на плурализъм, налагания фалшив морал и безкомпромисната разправа с инакомислещите, и днес не са малко хората, които твърдят, че при онзи строй е било по-добре, било е евтино, сигурно и спокойно. Каква е цената за тази „сигурност” е въпрос, който те предпочитат да оставят без отговор.
Тъкмо отговорите на тези въпроси обаче човек трябва да започне да търси още от училище. Ако иска да разбере в какъв свят са живели неговите родители и техните родители и защо, ако не познаваш миналото, си обречен да го повториш.
Това беше и призивът на провелата се в понеделник в София конференция „Знание и ценности - (не)изучаването на тоталитарните режими в българското училище”. Още за мотивите за нейното провеждане говори един от организаторите й – журналистът Христо Христов:
На първо място, всички хора, които сме във фондация „Истина и памет”, от дълго време работим по тази проблематика, а именно за преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало. Сега чрез гражданската организация обединяваме усилия с желанието да не сме съучастници във фалшифицирането на българската история. Със своето мълчание през последните години на ниво институции това нещо се прави. Ние не искаме да сме съучастници и искаме младите хора да са добре информирани и да се случи част от реформата в българското образование.
На среща през май с министъра на образованието Меглена Кунева представители на фондацията „Истина и памет” са представили списък, в който са събрани основните факти и процеси, случили се по времето на комунизма, които, по тяхна преценка, трябва да влязат в новите учебници по история. Сред тях са трите фалита на държавата, въвеждането на жителството, тоталният контрол върху медиите и липсата на свобода на словото, отнемането на частната собственост и много други. Постигнато е било съгласие, че изучаването на комунистическия режим в училище е важно и необходимо за учениците. Необяснимо защо, на конференцията Министерството на образованието отсъстваше. Затова позицията на хората, от които зависи включването на този период от историята в учебните програми липсва. След конференцията обаче, министър Кунева коментира, че това, което ще пише в уроците за тоталитарния режим в България, зависи от авторските колективи, които ще напишат учебниците.
Противниците на изучаване на комунизма в училищата изтъкват, че няма обща позиция за това каква е била България през онези 45 години. Според тях, за едни режимът е бил време на терор, унижения и подтисничество, за други животът бил спокоен, уреден и предвидим. Изследване, проведено през 2014 година по повод 25 години от падането на режима, разкри, че 55 на сто от българите са по-скоро позитивно настроени към личността на Тодор Живков, олицетворяващ комунистическото управление на България. Това припомни в изказването си по време на дискусията евродепутатът Андрей Ковачев и допълни:
Историята не трябва да бъде нито лява, нито дясна. Тя трябва да бъде обективна, базирана на историческите факти. Попитаха ме кое е доброто, което можем да вземем от комунизма, не всичко беше лошо... Разбира се, че в един режим е имало и щастливи моменти за всеки един нас, които сме живели, но те не са свързани с благодарност към Българската комунистическа партия, а са свързани с личния живот на всеки един от нас. Със сигурност, ако се търси, има хора, които по времето на диктатурата на Адолф Хитлер в Германия може да са живели също щастливо. Това не означава, че един елемент може да погаси ужаса, донесъл този режим. Откъсването на България, разрухата в икономиката, предоставянето на страната ни за 16-а република няколко пъти. Не може да бъде погасено и предателството, извършено спрямо Македония и нашите сънародници там и, разбира се, в Пиринския край…
Участниците в дискусията се обединиха около тезата, че ако младите хора не получат нужните знания за близкото ни минало, няма как да се възпита и израсне активно и образовано ново поколение. Това пък крие рискове част от грешките на комунизма да бъдат повторени отново.
В "България днес" на 13 Август слушайте: 01:23 – Актуално от България и сънародниците по света 12:25 – В пика на летния сезон – как ресторантьори и клиенти очакват смяната на валутата? 23:30 – Да избягаме към Своге за..
В четвъртък минималните температури ще са от 16° до 21°, в София – 18°. През деня, над по-голямата част от страната ще е слънчево. В следобедните часове над южните и западните райони ще има временни увеличения на облачността. Ще продължи да духа умерен..
Английската граматика обърква българските ученици, защото те често пренасят нейните правила върху родния си език, каза за БТА Евелина Гечева от "Академика БГ", организатор на кампанията "Бъди грамотен". По думите ѝ, много от младежите пишат имената на..
Министърът на външните работи Георг Георгиев прие делегация, представляваща Йорданската асоциация на завършилите български университети в състав д-р..
В нощта между 12 и 13 август небето над България ще поднесе едно от най-впечатляващите природни зрелища – пика на метеорния поток Персеиди. Очаква..
В сряда, 13 август, минималните температури ще са от 18 до 23°, в София – 18°. През деня ще е слънчево. Ще духа слаб, в Дунавската равнина и..