България почти няма собствени залежи на газ и годишната й консумация от около 4 млрд. куб. м синьо гориво се осигурява на почти 100% с руски доставки, идващи през Украйна. Това не се харесва на българските власти, които смятат, че това прави страната твърде зависима в енергийно отношение от една-единствена страна. България освен това крои планове още от времето на проваления европроект за газопровода Южен поток да заеме по-важно място на газовата карта на Европа и да стане един вид газов разпределителен център поне за страните от Югоизточна Европа. Това можеше да стане, ако Южен поток беше построен, но сега вече на преден план излиза проблемът какво точно ще разпределя този газов хъб на българския бряг на Черно море. И българските власти полагат в последно време твърде забележителни усилия да предложат отговор на този въпрос и да реализират идеята си, която на всичкото отгоре получи и обещания за подкрепа от страна на Брюксел. Сега въпросът е да се докара газ до този център.

И проектите за диверсифициране на доставките започнаха да се множат и да преминават от етапа на приказките и преговорите към фазата на активното строителство и практическото пускане в експлоатация. Още повече, че сегашният премиер Бойко Борисов успя да направи каквото трябва и да постигне най-ниската цена на газа в Европа. При евентуален успех на всичките проекти това ще означава, че България ще предлага на партньорите и много евтино гориво. Доста примамлива перспектива, която на всичкото отгоре придобива и все по-реални измерения.

В българската икономическа зона на Черно море, където се предполага, че ще бъдат открити залежи на газ и нефт, които ще стигнат за задоволяване на вътрешните енергийни нужди за поне 30 години напред, а ще има и свободни количества за износ, започнаха преди два месеца сондажи. Също от Изток тези дни дойде новината, че руският президент Путин е решил да ревизира забраната си за строежа на Южен поток от Русия до България и че в нов и одобрен от Брюксел вариант този газопровод може и да стане един ден. Най-напреднали са газовите връзки с Румъния, която има доста големи собствени залежи на газ. След първоначалния провал на опитите газовите тръби да минат по дъното на граничната между двете страни река Дунав, сега проблемите изглеждат вече решени и до два-три месеца вероятно по тръбите ще потече румънски газ към България. С Гърция и нейният втечнен газ и газ от района на Каспийско море също нещата вървят добре и газовата връзка ще тръгне също горе-долу по същото време, като даже вчера беше открита модернизирана компресорна станция, по която гориво може да тръгне веднага. Малко поизостанали са проектите с Турция, но и там нещата се движат и проектирането на газова връзка с южната съседка ще започне до месец-два. Онзи ден пък беше подписано споразумение за доставки през Словакия на газ от Северна Европа. Газова интернационализация във всички посоки! Това е добре, остава проблемът с монополното положение на държавната фирма „Булгартрансгаз” върху вътрешната българска газопреносна мрежа. Това не се харесва на Брюксел, който настоява за допускането и на други играчи на вътрешния пазар, който всъщност с тази интернационализация ще стане част от европейската газопреносна система. Засега българските власти смятат тази мрежа за стратегически важна за националната сигурност и не са много склонни да я приватизират или да пуснат и други оператори. Но по всяка вероятност някакво компромисно решение ще бъде намерено, още повече, че има изгледи при реализирането на всички тези проекти да има излишък от газ в страната, в която газификацията на домакинствата едва прохожда и битовата консумация е нищожна. Неслучайно и с явната цел да стимулира вътрешното потребление, от 1 юли цените на газа за домакинствата и индустрията в страната падат с 10%.