Досега в България всеки, който искаше да купи за домакинството или за бизнеса си природен газ, трябваше да потърси услугите на държавната „Булгаргаз” или на далеч по-малкия частен „Овергаз”. И двата доставчика продаваха руски газ и много-много не се конкурираха, тъй като се бяха договорили явно или негласно за разпределението на дяловете на пазара. От началото на този месец вече не е така и газ може да се купува директно от съседна Гърция, а в близко време и от Румъния, и от Украйна. Просто вече на пазара беше позволено да излязат нови търговци-доставчици и потребителите много-много не се интересуват откъде точно ще им бъде доставен необходимият им природен газ. Една неголяма машиностроителна фирма от южния български град Хасково стана пионер на свободната търговия, закупувайки от един голям международен доставчик символични количества гръцки газ просто за да тества пазара.

Експертите в страната говорят, че става дума за виртуални доставки и сделки, защото просто газът, който се купува засега само от Гърция, не идва от там, а се взема от преминаващия през страната газопровод, захранващ южната ни съседка. Така че колкото и виртуални да са сделките, толкова и реални са количествата закупуван гръцки газ.

Какво бъдеще очаква международната търговия с газ в България засега не е много ясно, тъй като газопреносната система на страната остава държавна собственост на монополиста „Булгартрансгаз”. По този повод даже в момента властите в България са в остър конфликт с Брюксел, който настоява за приватизация на газопреносната система и допускането до тръбите и на други доставчици. София, въпреки че е заплашена от огромните за нейните скромни финансови възможности санкции от 300 млн. евро, твърдо държи да запази държавния контрол, гледайки на газопроводите като на елемент от държавната национална сигурност.

Има още една неяснота по отношение на бъдещето на свободния газов пазар в България и тя се отнася до цените и до примера, който даде освобождаването от държавни регулации на пазара на електронергия. Новите източници на газово гориво трябва да предлагат по-изгодни финансови условия на потребителите, иначе те няма да имат никакви стимули и причини да се откажат от досегашните си търговски партньори. А това не е сигурно, защото на практика в момента всички се снабдяват единствено от руския гигант Газпром, който не прави кой знае какви разлики между отделните държави, от където България би могла да купува газ. Освен това, либерализирането на пазара на електроенергия показа, че ако има някакви ползи за крайните потребители, те ще дойдат след неизвестно колко време и че изместването на съществуващите монополисти е трудна и бавна работа. Т.е. либерализацията на даден енергиен пазар в никакъв случай не може да се разглежда като магическа пръчка, която мигновено и по най-добрия начин за всички решава проблемите.

Либерализацията на доставките на природен газ обаче е добре дошла за реализирането на един от любимите и амбициозни проекти лично на премиера Бойко Борисов. Става дума за газовия хъб на брега на Черно море, който да предлага газ на всички по-близки и по-отдалечени страни от Централна и Източна Европа на принципа на свободната търговия. Досега една от най-големите неизвестни около този бъдещ разпределителен център се отнасяше до източниците за захранването му с необходимите количества газ. Защото пазар без стока, не може, нали. Е, сега се отварят нови възможности и за търговците, и за потребителите, и за конкуренцията.