Мнозина вярват, че в шедьоврите на гениалните творци са закодирани познания и тайни, които се разкриват само на избраници с отворени сетива. И като че ли музиката сред всички музи е най-призвана да води към въображаеми светове. Все повече хора казват например, че тя лекува – но може ли и да разнежва... ягоди?

Един експериментатор вече пет години озвучава ягодовите си полета с най-съвършена музика. Под звуците на Моцарт той отглежда плодове не просто сладки, а с вкус „вълшебен”.

Не ползваме торове и препарати, почвата е изключително чиста, затова и вкусът им е такъв – вкусът от миналото. В музиката пък са вградени звуците на нашата планета, които се чуват от Космоса, и те зареждат енергийно ягодите.

Стопанинът на ягодите Иво Джеджеров разкрива тайната на своя метод – с помощта на музиката насажденията се сливат с хармонията на природата, убеден е той. В началото обаче съвсем не се вглеждал между петолинията на Моцарт, за да търси съвършените числа на Фибоначи. Макар да бил икономист с обещаваща кариера в Лондон, един ден просто осъзнал, че няма предизвикателство, което да го вади вече от зоната му на комфорт. И тръгнал подир интуицията си, за да се озове в Северозапада, най-бедния български край, с намерението да отглежда ягоди.

Тогава нищо не разбирах от земеделие – признава Иво Джеджеров. – Един бивш колега от УНСС имаше контакти със западни заводи, които преработват плодове и зеленчуци от Източна Европа. И той ми каза, че има фирми с интерес да сключат дългосрочни договори за производството на ягоди – да фиксират цената за няколко години, да изкупуват цялото количество и дори да финансират създаването на насажденията.

Иво Джеджеров побързал да си избере поле в подножието на Белоградчишките скали, а после спечелил европроект и изтеглил кредит. Днес той отглежда ягоди на 100-декаров терен, които изнася в Италия, Германия, Австрия и Холандия, и дава сезонна работа на около 80 местни люде.

На българския пазар почти не сме пласирали ягоди, тъй като все още няма търсене на истински чиста биоземеделска продукция – казва той. – Що се отнася до суровината, която се продава на борсата и оттам отива в магазините или на пазара – търговците не се интересуват от вкуса й, а единствено от външния вид, ниската цена и трайността, за да не загниват плодовете. Преценихме, че няма смисъл да се конкурираме с гръцките ягоди например, които са субсидирани. Не искаме да влизаме в такива съревнования. От самото начало си казахме, че ще произвеждаме или истинско био, или изобщо няма да се захващаме. В бъдеще обаче планираме да пуснем и на българския пазар малко количество от десертни сортове ягоди за прясна консумация. В момента произвеждаме индустриален сорт, който се замразява още в деня на беритбата, и се използва за мармалади и сладка в чужбина.

Животът на село след ритъма на Лондон изглежда като идилия за Иво Джеджеров. И макар че прекарва повече от времето в София, с нетърпение се връща при своите ягоди.

На село всичко е различно – няма забързаност, стрес, спокойно е. Хората са по-отпуснати и истински, не са примирени, нито лицемерни или пък фокусирани върху меркантилни и кариеристки идеи. За съжаление, в бетоните, в които ни се налага да живеем, губим връзката с природата. Затова когато отидем на село, се зареждаме – включително и като ходим боси.

Някога Иво Джеджеров мечтаел да направи света по-добър. Е, може и да не е сполучил, затова пък със сигурност го е направил малко по-вкусен.