„Чудният свят на тракийката” е изложбата, с която Регионалният етнографски музей в Пловдив участва в Есенните празници на изкуствата в града, за да покаже характерните вярвания, представи, бит и култура на жената от Тракия. Именно тя винаги е следвала и пренасяла традицията, грижила се е за къщата, децата и хармонията в семейството. Гроздалина Георгиева от Регионалния етнографски музей ни разказва за експозицията.
Показали сме жената във всички аспекти. От раждането през момуването с всичките характерни обичаи, годежа и сватбата, които са върховият момент за всяка жена. Оттам нататък тя е в ролята майка и на жената-баба. Изложбата преминава през всички жизнени цикли. Така може да се види освен ежедневието на жената, която е стожер в семейството, но и магичната й роля. Жената-баба е възприемана не само като тази, която помага, но тя е и лечителката, баячката, тази, която изражда малките деца. Има специални празници за тези жени, както и за майката, която върти къщата. Интересно е изложбата да се види и на текст, за да се припомнят онези стари, незабравени векове наред предания, които са се съхранили. Жената е пазител на традициите. Важно е да кажем, че всички експонати от изложбата са притежание на музея..
Какви типове женски носии са показани в изложбата?
Тук са представени и сукманеният тип носии, и саичният тип. /Саята е тип рокля от плътна материя, обикновено е украсена с гайтани, носи се върху дълга риза/. От северната и южната страна на река Марица преобладават двата различни типа. Не е като в Северна България, където можем да срещнем двупрестилчените носии и разликите да са в начина на направа на носията и украсата. Тук имаме коренно различни видове дрехи, които се носят и са се запазили векове наред, въпреки че границата е една река.
С различни типове носии, престилки и традиционни кърпи можеха да се облекат и снимат посетителите на изложбата по време на „Нощта на галериите и музеите“ в Града под тепетата. И да се опитат да си представят един отминал патриархален свят, където освен семейни и социални, жената е имала обредни функции, спазвала е поредица от обичаи и правила.
Регионалният етнографски музей в Пловдив е вторият по големина у нас специализиран музей от този тип. Основан е през 1917 г., а от 1938 г. се помещава във възстановената Куюмджиева къща – паметник на културата от национално значение.
Освен с постоянната си експозиция и календар от тематични изложби, той е съорганизатор и домакин на традиционни фестивали ( фолклорен, на камерна музика, класическа китара), концерти, ревюта и постановки. Изложбата, посветена на чудния и сложен свят на жената-майка, баба, домакиня, невеста и годеница, може да бъде разгледана до 15 октомври. От 17-ти пък се открива нова експозиция – своеобразно продължение на „женската тема“ в етнографията: „Шевицата – богатство, сътворено от българката“.
Снимки: Регионалният етнографски музей – Пловдив
Сутринта на Коледа вече навсякъде се е разнесла най-радостната вест на Земята – че се е родил Божият син, затова денят е особен и трябва да се отпразнува със специално внимание и много празнични обреди. След тихата и свята нощ, когато българите се..
Бъдни вечер, наричана някога и Бъдник, Малка Коледа или Неядка, била възприемана като част от тъмен, страшен период, зареден с мощен потенциал за влияние върху цялата следваща година. Затова нощта срещу Коледа е свързвана с предсказания, молитви и..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Бъдни вечер, наричана някога и Бъдник, Малка Коледа или Неядка, била възприемана като част от тъмен, страшен период, зареден с мощен потенциал за..
Сутринта на Коледа вече навсякъде се е разнесла най-радостната вест на Земята – че се е родил Божият син, затова денят е особен и трябва да се отпразнува..