Този уикенд във Враца, Северозападна България, научихме как емпатията може да променя облика на обществото. Международният форум за социална промяна чрез емпатия в Източна Европа, търсещ възможните визии за бъдещето, се провежда за трета година. Empatheast („Източна емпатия“) е опит за противопоставяне на все по-нарастващата радикализация, усещането за страх в обществата и затварянето им в „балони на истината“, както в България, така и в света. Форумът цели да създаде пресечни точки между различни поколения, между града и селото, център и периферия, и така да ни накара да преосмислим тези връзки по нов начин. Местоположението на тазгодишната среща може би не е случайно. Северозападна България е най-бедният и най-обезлюдяващият се регион в Европа. Янина Танева, организатор на проявата, ни разказва:

Имиджът на региона, като най-беден и проблемен, както го виждат повечето хора, ни провокира да съберем практици, успели да намерят решения за какви ли не проблеми по света и у нас. Искахме да си поговорим с тях, за потенциала на този регион, и да се опитаме да създадем нов поглед върху Северозападна България. Там има невероятни млади хора, има природни и исторически ресурси, неща, които заслужават да бъдат разкрити. Другата причина е, че във Враца срещнахме подкрепа и нужда от младите за провеждането именно на такъв форум за социална промяна.

По време на Empatheast се случиха много и разнообразни неща. Едно от интересните събития беше „Катапулт“. Целта му бе идеите за социална промяна  да бъдат представени пред местните и хора, занимаващи се със социално предприемачество. В рамките на форума бяха подкрепени три идеи, обвързани с региона около Враца. Кои са те?

Една от идеите е да се разработи маршрут в околностите на село Челопек. Става въпрос за пътеката, описана в произведението „Една българка“ на Иван Вазов, по която е вървяла баба Илийца. Така учениците ще могат да съпреживеят нейния път, да се запознаят с нейни наследници и по този начин да видят, че тя е била истински човек, а не просто литературен герой. Другите идеи са свързани с достъпа до културата в българските села. Макар селата да са пазители на традиционните български ценности, досегът на населението там до съвременна култура, било то кино или музика, е доста незадоволителен. Един от спечелилите проекти включва срещи на артисти с деца и възрастни от селата.

Къде е мястото на емпатията тук? Нейната липса се забелязва навсякъде в нашето ежедневие. Вижда се в отчуждението и в липсата на диалог между хората. Логичният отговор е изграждането на взаимоотношения и връзки на различните нива в нашия живот. С това емпатията помага.

Успяхме да въвлечем клуба на ученическите съвети във Враца. Това са нашите доброволци от всички училища в околността, които бяха гръбнака на събитието и заради които знам, че всичко това си е струвало. Те са деца между 14 и 17 години, които почерпиха знание и опит от международни практици и видяха каква може да бъде страната ни, общуването помежду ни и качеството на отношенията между хората. Вярвам ,че в това има смисъл.

Ето какво ни пожела Янина в края на нашия разговор:

Ние сме чудесно подготвени за вчерашния ден, но за да бъдем подготвени за утрешния ден, единственото, което ни остава, е да се откажем от страховете си, да чуваме другите. Защото страхът идва там, където няма информация и познание. Ясно е, че вече няма накъде да бягаме и светът не предлага повече алтернативи. Затова нека си направим една държава в която има качествени човешки взаимоотношения, да не се „надцакваме“, а с разбиране и без страх да вървим напред.

Снимки: Empatheast