Иванчо и Марийка са главни герои на историите, събрани в „Наръчник за оцеляване (или не) за позитивни”, издаден от Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве. Нейни автори са „Събирача на паднали души” – Милен Чавров, дългогодишен активист, работещ по проблеми, свързани с ХИВ/СПИН и пациентски права, и „Феята на правото” – Ивана Мурждева, юридически консултант на фондация „Надежда срещу СПИН”.

Идеята беше да се напишат суховати съвети за оцеляване на хора, заразени с вируса. Но аз лично след дълги размисли реших, че да пиша кухи съвети, които не винаги са приложими, не е най-добрата идея, споделя Милен.

Така на страниците изживяват втори живот историите на Иванчо и Марийка, които могат да са и бедни, и богати, ВИП персони, световно неизвестни, образовани или неуки, от малко провинциално градче или от най-най-най-големия град в държавата. Но всички те са впрегнати в един хомот, онзи, на белязаните. Наричат ги „хора, живеещи с ХИВ”, или с ирония „позитивни пациенти”. Техните неизмислени истории са написани в стил, който би превърнал книгата в зверски забавна, ако не ни изпълваше и с гняв, и с тъга. Те са събирани в продължение на 20 години и издадени, за да ни покажат истини, за които, отвръщайки глава, отказваме да видим, защото това е животът на ДРУГИТЕ. Онези, които биват прехвърляни като ненужно бреме от болница в болница, и чийто ред пред лекарския кабинет най-често не идва, тъй като възниква друг „по-спешен случай”. Тези истории ни показват „живота на позитивния”, който се превръща в „низ от усложнения, но не по-различен от това, което може да се случи на всеки”. Това също са истории за смелостта и отчаянието, борба със стигмата, която не е претърпяла особено развитие в нашето общество през десетилетията. И не случайно след поредната история авторите тъжно отбелязват, че „всяка прилика с реално съществуващи лица и събития е толкова случайна, колкото приликата на държавата, в която живеем, с европейска такава”.

Уморени сме да гледаме майки, които не искат да водят децата си на детска градина, защото „там има едно дете, на което май че майка му е диагностицирана с ХИВ”. Виждали сме лекари, които не искат да оперират по спешност, защото са чули, че „този човек май има ХИВ инфекция”, при това, дори когато става въпрос за животоспасяваща операция. Виждали сме как, когато носител на ХИВ отиде при лекаря или зъболекаря и каже: „Имайте предвид, аз съм серопозитивен, преминавам антиретровирусна терапия”, човекът с бялата престилка му отговаря: „Ето я вратата!”. Това показва каква голяма част от нашата медицинска общественост, лекари, които знаят за какво става дума, които знаят как човек се заразява и какво трябва да правят, не са съпричастни към тези хора – заяви на презентацията проф. Радка Аргирова, председател на Българското дружество по медицинска вирусология, член на Международното дружество за СПИН (International AIDS Society), и подчерта:

Всички знаете, че има наука епидемиология, и по-конкретно инфекциозна епидемиология. В учебниците по този предмет пише до ден днешен, че  основните принципи за борба с инфекциозните болести са: първо, да открием причинителя; второ, да изолираме причинителя; и, трето, да изолираме лицето, което носи причинителя, така че да не се разпространява съответното заболяване. С какво се борим всъщност? С лицето, или с вирус. В целия ни 30-годишен опит ние непрекъснато като че ли се борим с хората, които носят ХИВ. Това не трябва повече да продължава.

Тази година се навършват 30 години от диагностицирането на първия серопозитивен в България. Днес в световен мащаб на всеки 6 секунди един човек се заразява с ХИВ вируса. Каква е ситуацията в България? По данни на Министерството на здравеопазването, към 25 ноември 2016 г. 88% от новорегистрираните с ХИВ-инфекция в страната са се инфектирали по сексуален път. От началото на тази година са открити нови 193 ХИВ серопозитивни лица, с което носители на ХИВ в България са официално 2 460 лица. Запазва се тенденцията броят на новорегистрираните мъже да е над 5 пъти по-голям от броя на жените. Най-засегната е възрастовата група от 30 до 39 години.

Снимка: личен архив