В България има правителствена криза, която никой не знае как и кога ще свърши. Най-вероятно през пролетта догодина. Т.е. предстоят около шест месеца на политическа нестабилност. Икономиката е във възход, но мнозина смятат, че върхът е достигнат и оттук нататък предстои забавяне на икономическия растеж. С две думи, облаците и над управлението на страната, и над бизнеса се сгъстяват. И точно в този момент Министерство на финансите ревизира нагоре прогнозата си за икономическия растеж през годината, който от първоначално предвидените 2.6% сега вече се предвижда да бъде цели 3.2%. За следващата година се очаква по-скромен, но все така добър резултат от 2.9%. Всичко това звучи окуражаващо, още повече, че на това мнение изглежда е и бизнесът в страната.

Ако се съди по мнението на Асоциацията ни индустриалния капитал, една от най-големите работодателски организации в страната, бизнесът и в условията на политическа нестабилност запазва хладнокръвие, загрижеността му още не е прераснала в притеснения и тревоги, а се ограничава по-скоро до известна предпазливост. Тя обаче е гарнирана и  с известна доза оптимизъм по отношение на близкото бъдеще или най-малкото за следващата година. Това съвсем не означава, че всичко върви по мед и масло, напротив, повечето от проблемите си остават, някои дори се задълбочават. Но като цяло очакванията на деловите среди в страната за 2017 са оцветени в зелено.

Изследване на Асоциацията на индустриалния капитал на настроенията на нейните членове, показва, че повечето от тях очакват една добра година за икономиката през 2017 г. Предвиждат се увеличени продажби, планират се повишения на заплатите, наемането на допълнителен човешки персонал. Като говорим за работна ръка, трябва да подчертаем, че това е и една от най-големите грижи на индустриалците в България. Може да се добави, че засегнати от непрекъснато увеличаващият се дефицит на подготвени и мотивирани служители са не само в индустрията, от него се оплакват и в сектора на услугите, в селското стопанство, в туризма и почти във всички стопански сектори. И може би точно заради това разминаване между търсенето и предлагането на пазара на труда, работодателите признават, че са склонни да повишат заплащането на своите служители догодина. Но те много добре разбират, че не това е решението на проблема. То трябва да се търси в реформа на образователната система, която да подготвя хора с такива умения, познания и компетенции, които се търсят от работодателите. И точно тук бизнесът говори за „половинчати” реформи, които не дават желаните резултати и които едва ли ще напреднат през следващите шест месеца, когато ще се сменят няколко правителство, ще има избори и други политически събития, които ще отвлекат вниманието от дългосрочните цели и задачи.

Бизнесът обаче не пропуска да аргументира предпазливия си оптимизъм за догодина с натрупаната положителна енергия и инерция в икономиката на страната, която е на второ място в целия Европейския съюз по темпове на растеж за тази година. Бизнесът, колкото и гъвкав да е, не търпи резките промени и се нагажда към новите социално-икономически и политически условия с известно закъснение. Предстоящата политическа нестабилност точно поради тази причина няма да предизвика съществени икономически трусове през 2017 г., убедени са шефовете на фирми.

Трудно е да се каже дали те са на 100 процента прави. Разминават се и оценките и прогнозите на международните експерти относно близкото бъдеще на българската икономика. Различията между тях обаче са повече в нюансите и детайлите, а всички са единодушни, че предстои година на икономически ръст, повишаване на БВП и плавно увеличение на производителността, а от там и на доходите на работниците и служителите. Този растеж ще надхвърли 2.5 %, публичните финанси ще бъдат стабилни, приходите на бизнеса също няма да са по-лоши от досегашните. Така в крайна сметка изглежда, че факторите с положителен ефект ще надделеят над негативните тенденции в българската икономика през следващата година. Всичко това показва, че тя е вече до такава степен развита и зряла, че е способна да издържи на политическите катаклизми, съпровождащи съвременните демократични общества.