Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Разликата в икономическото развитие на отделните области се увеличава

Снимка: БГНЕС

Разликата в икономическото развитие между отделните области в България се увеличава, сочи годишното изследване на Института за пазарна икономика за развитието на регионите. И в периода на икономически растеж до 2008 година, и в периода на криза и следкризисно възстановяване на българската икономика, София се развива с много бурни темпове и продължава да концентрира все по-голяма част от икономическата дейност в страната за сметка на другите области, заяви за Радио България главният икономист от ИПИ Десислава Николова и добави:

Освен София още няколко области се развиват добре и успяват да поддържат добро темпо на растеж. Това са Варна, Стара Загора и Пловдив. Голяма част от останалите области изостават в своето развитие, като при някои от тях се наблюдава регрес, тоест БВП на тези области сравнен със средните нива на ЕС намалява. Перник, Кърджали, Силистра и Разград се нареждат на дъното на почти всички икономически класации. Това се дължи на дълбоките структурни проблеми в икономиките на тези области, които задържат тяхното развитие.

Преките чуждестранни инвестиции и инвестициите на местни компании са една от предпоставките за по-бързото развитие на най-големите градове. Това е ключът към по-високия стандарт на живот, по-голямата заетост и по-високите доходи. В последните години се наложи виждането, че европейските фондове са основното решение на проблемите с изостаналите области, продължи Десислава Николова и добави:

Тази година се опитахме да разберем в нашето изследване дали високото усвояване на пари от ЕС помага за преодоляването на различията между регионите. За съжаление това не е така. Европейските фондове дори пречат на този процес, защото се вижда, че големите и бързоразвиващите се области са тези, които усвояват най-много европейски средства. Освен това човешкият фактор е по-силен в големите области. Там се пишат успешни европейски проекти, докато в по-слаборазвитите общини и области усвоените средства са далеч под средните нива. В много български общини фокусът върху европейските фондове стана прекомерен. Тези пари се превърнаха от инструмент на регионалната политика в самоцел, което според мен е много вредно. Това не спомага за по-балансирано развитие на регионите. Напротив разликите между тях се задълбочават, особено в периоди на висок икономически растеж.

Понастоящем средното възнаграждение в столицата е 4 пъти по-високо от средното във Видин – областта с най-ниска средна заплата. Брутният вътрешен продукт на глава от населението в София е 2-3 пъти по-висок от този в най-слаборазвитите области и вече достига средноевропейските нива. В същото време БВП на много български области е едва между 20% и 40% от средният за ЕС:

Решението на този проблем е в сериозното преосмисляне на регионалната политика. – подчертава Десислава Николова. –  Трябва да започне дебат за истинска децентрализация и даване на повече правомощия на местните власти да разполагат с по-голяма част от преките данъци, които събират от населението. Само по този начин те ще имат стимул да привличат инвестиции и да работят за създаването на нови работни места, защото това ще означава повече приходи в бюджетите им. С тези приходи общините биха могли да преследват цели, които не са им спуснати отгоре, а са в услуга на развитието на местните общности.

В някои региони на страната наваксването на изоставането ще бъде много трудно. Може би трябва да се използват нестандартни мерки като създаването на свободни зони без данъчно облагане. В противен случай инвеститори там няма да отидат, защото голяма част от квалифицираните хора вече са напуснали тези области, завършва Десислава Николова.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

До 11 юни може да се кандидатства по програмата за трансгранично сътрудничество България – Сърбия

Условията за финансиране на проекти по първия приоритет на програмата за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия бяха представени на информационен ден в Кюстендил. Представителите на малки и средни предприятия от областите Видин, Монтана,..

публикувано на 25.04.25 в 12:32
Росен Желязков

Премиерът не иска обвързване на казуса Рудозем – Ксанти с цялостните гръцко-български отношения

"Ще настояваме пътят Рудозем - Ксанти да се отвори за експлоатация най-късно следващата година", заяви в Чепеларе премиерът Росен Желязков. Той уточни, че от българска страна са готови и пунктът, и пътят, като се очаква от гръцка страна да се даде зелена..

публикувано на 25.04.25 в 10:36

По съседски: Събития с балкански адрес

Студенти блокираха входовете на Радиото и телевизията на Сърбия Студенти и граждани вече 12 дни блокират входовете на Националното радио и телевизия на Сърбия (RTS) в знак на протест срещу начина, по който националната медия отразява..

публикувано на 25.04.25 в 10:20