По разработения от нас проект провеждаме тренировки по адаптирано плуване и лечебна гимнастика. Искаме да разширим дейността като включим и ските в нашия график и осигурим целогодишни спортни занимания за деца с увреждания, гръбначни изкривявания и наднормено тегло. Така също идеята ни е и да организираме 4 лагера годишно – през всеки един сезон, допълва Даниела.

Победата в конкурса не е била лека, категорични са момичетата:

Конкуренцията беше много голяма – споделя Бояна. – Стартираха 213 проекта, като на полуфинал останаха само 5 от тях. По време на този полуфинал беше много трудно, много усилия ни костваше да накараме толкова много хора да припознаят нашата кауза. Успяхме да стигнем и до финала, като убедихме журито, че идеята ни си заслужава.

Тъй като всички проекти, участвали в конкурса, са насочени към работа с деца, е имало две журита – детско и от възрастни, ръководители на фондацията от цяла Европа, уточнява Даниела. За победата на девойките най-голяма роля изиграва категоричната подкрепа от страна именно на детското жури. За това, как са спечелили симпатиите на децата, освен, разбира се, с представянето на самия проект и работата си в момента, Бояна казва:

Ние ги поставихме в ситуация, в която те да се почувстват на мястото на деца с увреждания. Например на незрящи деца. Имахме няколко игри, в които те усетиха каква е емоцията да се доверяваш на някого и въобще какво е да участваш наравно с другите при тези условия. Детското жури беше убедено, че спортът е начинът, по който децата с увреждания ще се интегрират по-лесно в обществото и ще станат пълноценна част от него.

Тя обяснява, че за нея е огромно удоволствие, когато види, че трудът и́ носи резултати, че нейните ученици овладяват нови умения. В работата си с деца с увреждания, на които постоянно им се казва да внимават и самите те нямат самочувствие, че могат да постигнат нещо, когато те се научат чрез спорта да правят нещо и постигнат някаква цел, тази радост, която виждаме насреща, най-много ни зарежда, уточнява треньорката по ски.

Спортът е една от възможностите децата с увреждания да водят и социален живот. При работата си с тях и от контактите с техните родители, обаче, момичетата установяват, че проблемът с включването на тези деца в обществото не опира само до тяхното приемане или отхвърляне:

Научихме, че има и деца, и родители, които дори да имат възможност да правят нещо, е много трудно човек да ги убеди, че трябва да опитат, да започнат, защото те се чувстват изолирани. И самите родители трябва да променят вижданията си и отношението си. Не всички, разбира се, но много от тях просто не вярват, че децата им могат да правят различни неща. А те са онези, които трябва да ги подтикват към това, да бъдат активни, е убедена Даниела.

Според Бояна, за да стане животът на децата с увреждания и техните родители малко по-пъстър и ведър, държавата трябва:

Да се погрижи за инфраструктурата, което всъщност не е толкова въпрос на много средства, колкото на адекватно изпълнение – например, ако има рампа, тя да е добре направена. Другото е чисто държавата да популяризира, че тези деца са равноправни членове на нашата общност. А така също да им се осигурява социална подкрепа.

Снимки: личен архив