Части от улук, стар стол, изхабени филмови ленти, захабена пластмасова буква С от надпис „София” и още много и различни строителни материали, подредени в една нестандартна изложба ще видите, ако сега влезете в централното фоайе на НДК. Всички тези артефакти, подредени в нетрадиционна инсталация около статуята „Възраждане“от скулптора Димитър Бойков, онагледяват дейностите и вложените до момента средства в подготовката на Двореца за Председателството на България на Съвета на ЕС през 2018 г. Инсталацията е част от националната кампания „НДК промяната” и показва реалната промяна на сградата-институция, извършена през последните две години.

Експозицията представлява 19 различни обекта, чиято цел е да покажат прозрачността на действията при изразходване на средствата в НДК. Тук виждаме строителни материали, които не функционират или са счупени и остарели, които са скрап и ще бъдат бракувани и изхвърлени. Свързани са с неща, които ще бъдат заменени в сградата, като електрически инсталации, столове в театър „Крикор Азарян” и кино „Люмиер”. Всяко пано има табелка под него и може да се види, как точно и къде е пренасочена евросубсидия, използвана за преустройството да даден обект.

Това разказва художникът сценограф Деница Аргирополус, която заедно с младия скулптор Георги Георгиев-Жожо е реализирала формата, под която се представя съдържанието за изразходваните държавни и европейски средства.

Официалното откриване на Националния дворец на културата е на 31 март 1981 година и той става най-големия конгресен център в Югоизточна Европа. НДК ще бъде основното място, където ще се провеждат събития от официалната програма на първото българско председателство на ЕС, което ще започне на 1 януари 2018 г. и ще продължи шест месеца.

Ремонтът в НДК тече повече от година и половина и беше логично да използваме изкуството, за да покажем това, което сме направили, заяви директорът на Двореца Мирослав Боршош при откриване на инсталацията. Той уточни, че всички ремонтни дейности са били подчинени на една много ясна концепция – на разбирането, че като домакини на толкова важно събитие и толкова голям форум ние трябва да сме адекватни, както като съдържание, така и като функционалност. Мирослав Боршош открои и трите важни пространства, които НДК създаде през последните две години и които ще бъдат ключови за културната програма по време на Председателството на България.

Първото от тях е Зала 2, която сега носи името на един от най-големите български  режисьори Крикор Азарян. Тя беше изоставена, въпреки много интересната й амфитеатралност и отлична акустика. Към този момент тя е напълно възстановена, като текат малки довършителни работи и съвсем скоро ще може да видите една зала на европейско ниво. „ДНК” е пространството, което заварихме като изоставена дискотека от онези борчески години, както ги наричаме. В момента е място, което никога преди това не е съществувало в България – пространство за съвременен танц и пърформънс за млади хора, които не правят компромис с изкуството си. Ако европейската култура има нещо, върху което поставя акцент в последните години това са съвременните форми в изкуството. За литературен клуб „Перото” няма да говоря много, защото то успя много бързо да се наложи като място за качествена литература и най-вече като дом на хората, които обичат литературата и които я създават. Тези три пространства са в пълна готовност да приемат една културна програма, която е от огромно значение за председателството на България.

Според него притеснение относно българския ангажимент на високо ниво в ЕС има. Не виждам на този етап политическата класа да иска да застане заедно и да реши каква България ще представи и в каква Европа. Не е важно да посрещнем само 20 000 бюрократи от Брюксел, а да излъчим послание и политическата класа трябва да си даде сметка за това, каза още Боршош.

Снимки: НДК, БТА и socbg.com