Палав слънчев лъч наднича в стаята, а зад прозореца е снежна приказка. От кухнята се носи изкушаващ аромат на пържени мекички, който ни кара да се откъснем от топлите завивки. На гости сме в еко-арт къщата на Величка и Енчо Ганковски в предбалканското село Драшкова поляна. Тя е фотограф по професия, той – художник-керамик, някога преподавател в художественото училище в Троян. Знаят, че „Бог дава, но в кошара не вкарва“, затова през 2003 г. обединяват знанията си в областта на изкуствата с любовта към туризма и общуването, за да ги превърнат в свой начин на препитание. Оттогава посрещат гостите си с думите: „Вие сте си във вашата къща. Ние ще се погрижим да отпочинете добре и да се заредите с нова енергия“. Гостоприемната домакиня разказва за началото:

Целия си живот съм прекарала в планината. Участвала съм в различни експедиции и проучвания. В нашата вила-ателие на село идваха много приятели. В един момент решихме: „Защо при нас да не идват и хора, които не са ни познати, но с които можем да станем приятели?!“. Така решихме да се захванем с алтернативен туризъм.

Инициативните домакини са членове на Българската асоциация за алтернативен туризъм, включват се в европейски проекти, разнообразяват предлаганите от тях възможности за отдих. Заради автентичното посрещане и грижата за природата са удостоени със Сертификат „Зелена къща“. Тук се изреждат гости от България и чужбина.

На практика по керамика идват студенти по изкуствата чак от Великобритания. Те идват при нас с добро отношение. Искат всичко да научат. Ходим за билки, за гъби, на реката, учим ги на български песни и хора, споделя Величка. По проект на Асоциацията за алтернативен туризъм Ганковски организират почивки за хора от цял свят, които идват в селото за 7 дни и се занимават с 4 вида занаяти: керамика, иконопис, дърворезба и фотография, наред с разходките в планината.

Селцето Драшкова поляна е малко, но пък хората му са сърцати, весели и винаги си помагат, разказва Величка:

В момента тук живеят 50-60 човека в пет махали. Разстоянието между махалите е 2 км. Пътят е хубав – това е главният път Троян – Априлци. Така хората много лесно ни откриват.

Районът предлага многобройни възможности за разходки и разтоварване:

Ние сме на място, открито към Централния Балкан. Това е т. нар. Априлска котловина – „слънчевата котловина в сърцето на Балкана“. Имаме много слънчеви дни. На час и половина пеша от нас е Троянският манастир. Пътят минава през прекрасната махала Баба Стана, в която отскоро има два хотела, които полека-лека се разработват. Къщите там са запазени от Възраждането. Оттам слизаме в центъра на село Орешак. То се слави със създаденото през 1971 г. изложение на художествените занаяти и изкуствата, където майстори от цялата страна показват творбите си. След това по река Черни Осъм или по пътя стигаме до третия по-големина манастир в България – Троянския, основан в началото на 17 в. Насочваме се към село Черни Осъм, а оттам – до резерват „Стенето“, включен в програмата „Човек и биосфера“ на ЮНЕСКО. Близо сме и до резерват Северен Джендем. Често си водя гостите в планината, тъй като много от тях имат интерес към природата.

Идват и групи фотографи, с които правим пленери. Снимаме, а после обсъждаме заснетото, – с това обаче възможностите за туризъм в региона не се изчерпват, подчертава Величка Ганковска:

В близост до нас е село Гумощник, известно с прекрасната църква „Св. Николай Летни“, може би една от най-красивите в региона. В двора ѝ е издигнат паметник на местни жители, загинали при потъването на кораба „Титаник“. Църковният иконостас е дело на новоселските марангози – участници в новоселското въстание. Храмът е реставриран, с килийно училище от началото на 19 век и музейна сбирка. Оттам се разкрива прекрасна гледка към планината. Така че нашите гости нямат време да скучаят.

Снимки: личен архив