На 14 февруари е Трифон Зарезан – един от най-устойчивите и популярни народни обичаи, съхранил своя езически облик. Отбелязва се във всички региони на страната ни, свързан е с прехода от зима към пролет. Посветен на лозата и виното, Трифоновден е много весел и обичан празник. На този ден се извършва обредно първото зарязване или закройване на лозите. А виното трябва да се лее в изобилие – за да родят лозята много грозде, да са здрави стопаните, да има добра реколта. На същата дата е Свети Валентин – популярен по света, но сравнително нов за нас „вносен“ празник.
Независимо от различния си произход и смисъл, езическият Трифон Зарезан и католическият Св. Валентин все по-естествено съжителстват в представите на българите. През последните години около 14 февруари се организират различни фестивали, които съчетават в своето мото виното и любовта. Появяват се картички с цитати за неоспоримата връзка между опияняващата течност и главозамайващото чувство. Да не говорим каква изобретателност проявяват производители и туристически агенции в празничното обединяване на двете традиции. Подобни опити понякога са забавни и успешни, понякога преминават границата на естетичното. Оставайки встрани от всичко това, ние подбрахме за вас хубави народни песни, посветени на виното, на любовта, а някои от тях – и на двете.
Много народни песни разказват истории, в които момъкът първо пие руйно вино, после яхва коня си и тръгва към момини двори. Но там го посреща не любимата, а нейната майка…
Има и весели разкази за несъстояла се любовна среща – като в песента на Христо Косашки. Девойката убеждава своя избраник да дойде по вечерно време у тях – тайно от всички, разбира се. Обещава му да сложи стол под комина, но младежът скача право в огъня…
В народните поговорки наричат виното „веселѝ къща“, „разбий глава“. Счита се, че първата чаша е за здраве, втората – за веселие, а третата – за резил. Има и текстове, посветени на пиянството, в които виното „волове и къща продава“, ако човекът пие без мярка.
Наричат Трифон Зарезан още Зарезой или Трифон Пияницата. В много селища у нас, особено във винарските райони, всяка година организират пъстър и шумен празник. Производителите на грозде и вино, както и почитателите на фолклорните традиции повтарят ритуалите около зарязването на лозята, които напомнят театрални представления.
Може би трябва да припомним също, че Свети Трифон – православният празник, с който е свързан Трифон Зарезан, е на 1 февруари по нов стил. Но народният се отбелязва най-често по стар стил или и на двете дати. Казват, че според селскостопанския календар старата дата е по-подходяща, а и традицията съществува много преди преминаването от юлианския към григорианския календар. Разбира се, народният празник в цялото си великолепие е съпроводен от много песни и хора.
Снимки: БГНЕС
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..
Едно от най-любопитните и колоритните места на всяко населено място е неговият пазар. Без значение дали е ежедневен или се случва в специален ден от седмицата, дали има специфика на продукцията, която предлага или не, пазарът е културен феномен, който..