Близо 1 млн. евро отпусна Европейската комисия на България миналата седмица, за да започне работата по идеята за международен газов хъб край Варна. Парите ще финансират изследвания, проучвания и анализи, за да се види дали той може да стане и има ли смисъл от него. Това се реални пари, които реално ще тласнат нещата напред. Защото до този момент този проект беше предимно в главите на хората от газовото лоби в България и правителството на премиера Бойко Борисов, което вече близо месец не е на власт.

Всъщност именно това правителство и лично бившият премиер са автори и най-големи привърженици на тази доскоро изглеждаща като фантасмагорична идея. И в Брюксел доскоро недоумяваха какви ще са смисълът и ползата от евентуалното изграждане на подобно съоръжение на българска територия.

Най-силно недоверие в Борисовата идея беше изразено от газовите експерти в страната и в чужбина. И аргументите им звучаха повече от убедително. Първо, България има пренебрежимо малко собствен газ, а перспективите да се открият рентабилни залежи в българската част на Черно море са неясни, дългосрочни и несигурни. Там продължават сондажите, от време на време се появява информация, че нещо е открито, после излиза контраинформация, че засега няма нищо. А дори и да се намери нещо, ще трябва да се докаже, че добивът е икономически ефективен. Засега на този потенциален източник на газ за хъба не може да се разчита.

България имаше шанса да стане реален играч на международния газов пазар в Европа с проекта за газопровод Южен поток. Идващият по дъното на морето от Русия газ трябваше да се появи на повърхността край Варна и от там да поеме към Централна и Западна Европа. Да, но след конфликта с Украйна и анексирането на Крим през 2014 г., Брюксел направи всичко възможно чрез България да торпилира този проект. Така надеждите на София за значителни приходи от транзит на газ пропаднаха. Русия и Турция набързо се договориха за алтернатива и сега вече на дневен ред е Турски поток, който обаче ще минава далеч от българската граница и най-вероятно ще донесе ползи по-скоро на Гърция, отколкото на България. С две думи, руски газ за препродаване от варненския хъб, който си има и официално името Балкан, няма.

Газ няма и защото българската газоразпределителна национална система не е свързана с газовите системи на съседните страни по начин, който й позволява както да получава, така и да изпраща в двете посоки газ. Официалните лица в София казват, че се работи много активно, но засега черно на бяло няма нищо. Най-напреднали са междусистемните връзки с Румъния и Гърция, но до пускането им в действие ще минат години, през които не е ясно какви точно развития ще има и какво може да се случи от една и от другата страна на границата. Това прави невъзможно захранването на мечтания от Борисов хъб с газ, идващ от съседните страни в близките 4-5 години.

Пита се тогава какво точно ще се преразпределя и препродава с печалба за България и с изгодни за чуждите консуматори условия през този балкански хъб? Дори уж одобрените на правителствено равнище споразумения със страни от Каспийския регион за доставка на газ да доведат до конкретни доставки някога, количествата синьо гориво няма да бъдат достатъчни за сериозни сделки.

Още миналата година Европейската комисия обеща финансова помощ и участие в изграждането на хъб "Балкан". Това, че сега отпуска близо милион евро, е положителен знак и говори, че Брюксел не вижда нещата около разпределителния център само в черно или само в бяло. Това е свидетелство, че по предпазлив и доста скромен засега начин се включва в осъществяването на проекта. Дали това означава, че вижда в него нещо перспективно, или просто иска да докаже с изследвания и анализи, че това е безсмислена идея, остава да се види. Не бива обаче да забравяме, че ако ЕС наистина реши да помогне на София за реализирането на проекта, съюзът, колкото и все по-пропукващ се, още има предостатъчно влияние и възможности да упражни натиск там, където трябва и да ускори или забави този мегапроект. Така или иначе, с тези пари от Брюксел хъб "Балкан" преминава от фазата на приказките към фазата на действията. Практически резултати вероятно скоро няма да има, но стартът е даден.