Европейската комисия никога не е хранила особено топли чувства към България. Неслучайно тя продължава след 10 години членство в Европейския съюз да бъде надзиравана и наставлявана по отношение на правосъдието, вътрешния ред и социално-икономическите параметри. С различна периодичност се изготвят и публикуват доклади с оценките на брюкселската администрация и нейните препоръки за решаване на проблемите в страната.
Поредната публикация излезе тези дни и тя е в рамките на т. нар. Европейски семестър, в който се прави преглед, анализи и препоръки за отделните страни-членки и техните нерешени проблеми в социално-икономическата сфера. Страната ни е сред 12-те държави от ЕС, които подлежат на специален мониторинг.
Въпреки, че в раздела за България акцентът пада върху отрицателните социално-икономически развития, докладът не пропуска да подчертае, че в страната е постигнат стабилен икономически ръст от над 3 на сто и че като цяло България е постигнала успех в решаването на повдигнатите в доклада за 2016 г. въпроси и отправените препоръки. Това важи най-вече за финансово-банковата сфера, където е отбелязан и най-съществен напредък. Впечатляващо е и признанието, че България е постигнала неочаквано добри резултати в ограничаването на вредните газови емисии.
Особено внимание анализаторите от Брюксел отделят на съществуващите дисбаланси в икономиката и в социалната сфера. Тук се посочват значителната задлъжнялост на фирмите и големият все още дял на сенчестата икономика. Специално внимание се отделя на социалното неравенство, като в анализа се изтъква, че доходите на най-богатата част от населението са 7 пъти по-големи от тези на по-бедните слоеве. Не е подминат и проблемът с корупцията.
Признавайки частично постигнатото в икономиката и социалната сфера, експертите от Брюксел, стигат до заключението, че основните проблеми на страната са в уязвимостта на финансовия сектор, както и в междуфирмената задлъжнялост.
Не може в този критичен контекст и без да навлизаме в технически детайли, да не възникнат някои въпроси, които са останали извън вниманието на европейските експерти. След като в страната съществуват толкова дисбаланси и нерешени проблеми, как българската икономика успява да постигне рядко срещани в Съюза темпове на икономически растеж!? След като проблемите в социалната сфера са толкова остри, как през 2016 г. бе регистриран ръст от 10 процента на средната работна заплата, а безработицата стигна почти до санитарния минимум от около 6 на сто!?
Критиките, забележките и препоръките са нещо полезно, още повече ако са доброжелателни, както може да се предполага за забележките на Брюксел по отношение на една страна-членка на Евросъюза. Но критики могат да се отправят винаги и към всичко, защото перфектни неща и хора няма. По-ефикасни от упреците може да се окажат в някои случаи заслужените похвали и изтъкването на успехите и реалните постижения, защото те действат мотивиращо.
Всичко това обаче е от компетенциите на политическото ръководство на ЕС и не е по силите на технически сътрудници, анализатори и експерти. Проблемът в случая е, че този анализ за България в Европейския семестър 2017 г. не е само експертен, но има и много съществени политически измерения, тъй като точно на основата на такива изследвания европейските политици градят своята политика и отношение към България.
Най-разпространените в България имена през 2024 година са били Георги (140 818) и Мария (100 651). След тях се нареждат Иван и Иванка, а после - Димитър и Елена, показват данните на НСИ. При новородените през изминалата година най-популярно за..
В първия ни брой за 2025 г. слушайте: Новогодишно наричане от Бесарабия – за обичая „Поле-поле“ разказва етнографът Галина Манолова; За предизвикателството да издаваш български вестник зад граница и посланията, които той отправя –..
През 2024 година българите активно използвахме търсачката Google, за да се информираме по теми, отразяващи случващото се по света и у нас. Спортистите ни отново доказаха, че умеят да вдъхновяват и да предизвикват национална гордост. Затова спортът..
Всеки ден да се мисли за мира и посланията, които изпращат политиците, призовава журналистката Цветана Паскалева, която от 30 години живее в Армения...
Арменците празнуват Бъдни вечер на 5 януари. По този повод в Арменската църква в София ще се отслужи предпразнична служба за Бъдни вечер. Ще се извърши..
На Йордановден в "България днес" говорим за пречистването чрез водата, за символите на вярата и отмитите грехове, които подготвят душата за единението с..