Българско национално радио стана домакин на изложбата „Усещане за пролет”, в която участват трима български художници. Николай Стайковски, Красимир Яков и Димитър Попгеоргиев представят на „Драган Цанков“ №4 творчески синтез на жанрове, обединени от темите за кръговрата на природата, женското начало и вечната красота на изкуството. За посланията, които творците влагат в изложбата, ни разказва Николай Стайковски, възпитаник нa Хyдoжecтвeнaтa гимназия в София и Акaдeмиятa зa изящни изкycтвa във Вapшaвa:
Целта беше да я свържем с пролетта, с 1 март, с мартеницата, с празника на жената. Доколко съм успял, могат да преценят посетителите. Една от темите, която е застъпена, са натюрморти, които аз наричам исторически натюрморти. Това са много различни цветя, но те са поставени в различни съдове от керамика. Това е една прекрасна керамика от нашите земи, която косвено говори за една много висока материална и духовна култура. Има едно магнетично, наивно, първично, особено излъчване, което мисля, че прави тези неща много актуални. Човекът в днешно време е едно дърво без корен. Той е дистанциран както от естествената природна среда, за която е създаден, така и са отрязани неговите хилядолетни традиции. Затова моята позиция като автор е, че аз виждам шансовете на изкуството като важен елемент на обществения и индивидуалния живот в една нова светлина. За мен то трябва да бъде жизнеутвърждаващо, светло, положително, конструктивно, а не деструктивно, макар епохата да е такава. То трябва да се бори отново да заеме своето място и да върне своето значение, защото ако в миналото, то е имало едно огромно, изконно и сакрално значение, днес то е изтласкано в ъгъла.
Художникът гостува за втори път в Мраморното фоайе – своеобразният арт салон на БНР. Негови творби са излагани още в Националната и Градската художествена галерия в София, Историческия музей в Плевен и частни колекции в Европа, Азия, Америка. Предишната му изложба „Рунически послания” бе посветена на митoлoгиятa и знаците, оставени от дpeвнитe нapoди, живeли пo бългapcкитe зeми. “Рyнитe ca дpeвна пиcмeнocт, тaйнcтвeни пиктoгpaми, cимвoлизиpaщи и cвъpзвaщи ни c пpиpoдни cтихии, пoглeд в бъдeщeтo или cpeдcтвo зa peaлизиpaнe нa cъкpoвeнитe ни жeлaния“, смята той и отбелязва, че нашите предци не са били диваци, а напротив – хора с изключително висока духовност.
Попитахме го как да привлечем младите към изкуството и да им покажем, че то съществува не само онлайн. Според него първо не трябва да късаме своите корени. На откриванията на своите изложби той наблюдава поведението на зрителите и вижда, че българина винаги успява да запази любовта към родното, частица от традицията и вярата. Трябва да се борим човешкото, важното, смисленото и положителното около нас да продължи да съществува. Това е посланието на Николай, а неговите творби, както и тези на колегите му – скулптура Красимир Яков и графика Димитър Попгеоргиев, може да разгледате в БНР до 23 март.
Снимки: Йоан Колев
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..
От фондация "Наталия Симеонова" са подали документи за регистрация на читалище, което ще носи името на легендата на българската рок музика Кирил Маричков...