Тълпа се е скупчила в центъра на столицата и с лакти се опитва да се добере до вестник, чиито последни бройки раздава карикатурист. Сцената напомня 1990-а, когато излиза първият опозиционен вестник и хората обсаждаха сергиите, за да поемат първите си глътки свобода. Само че годината е 2017-а. И това се случва в същата България, която от десет години членува в Европейския съюз и днес заема 113-о място в класацията по свобода на словото в света.
На 1 март трябваше да излезе първият брой на „Прас прес” – вестникът на невъзпитаните карикатуристи, контрапункт на слугинското поведение на медиите, обслужващи властта. Но на пазара се появи едва десет на сто от целия му тираж. Очаквате да кажа име ли, защото мога? – посреща с питане въпроса „Кой скри вестника?” журналистът Иван Бакалов и отговаря: „Национална дистрибуция”, зад която стои Делян Пеевски. Разбира се, името му не фигурира сред собствениците на дружеството, добавя той и на момента прави справка, според която майката – Ирена Кръстева, е собственик и дала генерално пълномощно на Владимир Гергински да я представлява. После разказва следната история.
Отиваме във фирма „Национална дистрибуция”, за да преговаряме да й дадем изданието (тя е най-голямата, монополист по всички показатели). И първото, което чуваме, е дали ще го одобри Делян Пеевски. Оставяме им един брой да го показват на когото искат, а те ни казват – и вие имате контакти, и вие уведомете. Човекът в сянка, босът, който може и да не се води собственик, но до когото се допитват. Отиваме на втора среща, за да подписваме договора и първият въпрос е дали сме го уведомили. Впоследствие изглежда има изненадани и някой нарежда тиражът да се задържи. А това е стара мръснишка практика – нали двамата шефове отдавна са в разпространението. Някой по върховете на властта, който се ядосва на карикатури, особено преди избори, спира вестника по най-брутален начин. Така и при соца спираха тиража.
Карикатуристът Чавдар Николов пък определя „арестуването” на изданието като публична разправа със свободата на словото, с предприемачеството, елементарно незачитане на основни правила в обществото.
Словосъчетанието „прас прес”, което беше популяризирано с карикатурите на Христо Комарницки, онагледява тази преса, която владее пазара – пресата бухалка – разкрива той какво стои зад името на вестника. – В нея ще прочетете, че ние редовно закусваме с Костов в „Драгалевци”, че работим за олигарсите Прокопиев, Дончев – всичко това го пише в наричаните от хората „прасешки вестници”. Затова по отношение на името възприехме „прас” от удар, в смисъл пресата, която удря, която иска да разчисти сметките си със свинщините в България, с подлостта, с двуличието, с корупцията. Поради тази причина „Прас прес” се оказа скрит за възможността потребителите на кебапчета да се шокират от нещо, което пише там.
Според карикатуриста едно от обясненията за покриването на вестника е недолюбването на гилдията от страна на властта.
Политиците започнаха да се сърдят на карикатуристите, откакто Бойко Борисов дойде на власт – той все нещо недоволства, даже ни заплаши, че ще рисува карикатурите по-добре от нас – спомня си Чавдар Николов и продължава. – Навремето имаше и един премиер, чиито уши ту ставаха на Чебурашка, ту на Мики Маус – в зависимост дали пътуваше на Запад или на Изток и дали се свиваше на нечие килимче. И този премиер (Сергей Станишев – бел. ред.) отказваше да дава интервю за вестника, в който работех, защото не си харесваше ушите. Карикатурата обаче държи политиците здраво на земята, тя означава постигане на истината чрез деформация. Затова ние намираме пукнатините в даден политик и за да не бъде изравнен той с Бога, го рисуваме много по-дебел, по-подъл, по-лицемерен.
Подобно на френския „Шарли Ебдо”, който е вдъхновяващ пример за свобода на творческия изказ, и „Прас прес” ще излиза веднъж на две седмици. А дали ще бъде и толкова краен? Границите се поставят от личностите, убеден е Чавдар Николов, който казва още, че карикатуристите се стремят да провокират отзвук, за да променят нещата. Но когато хората се оказват глухи, вземат мегафон и започват да крещят.
Най-разпространените в България имена през 2024 година са били Георги (140 818) и Мария (100 651). След тях се нареждат Иван и Иванка, а после - Димитър и Елена, показват данните на НСИ. При новородените през изминалата година най-популярно за..
В първия ни брой за 2025 г. слушайте: Новогодишно наричане от Бесарабия – за обичая „Поле-поле“ разказва етнографът Галина Манолова; За предизвикателството да издаваш български вестник зад граница и посланията, които той отправя –..
През 2024 година българите активно използвахме търсачката Google, за да се информираме по теми, отразяващи случващото се по света и у нас. Спортистите ни отново доказаха, че умеят да вдъхновяват и да предизвикват национална гордост. Затова спортът..
Всеки ден да се мисли за мира и посланията, които изпращат политиците, призовава журналистката Цветана Паскалева, която от 30 години живее в Армения...
На Йордановден в "България днес" говорим за пречистването чрез водата, за символите на вярата и отмитите грехове, които подготвят душата за единението с..
Платформата за грамотност и правопис "Как се пише" за четвърта поредна година търси думата, която да опише максимално изминалите 365 дни на 2024 г...