„Соколе, сиви соколе, хайдушки верен побратим. Ти като хвъркаш високо, дали не виждаш далеко бащини ми равни дворове?“ – това е фрагмент от фолклорна песен, с която народът ни е изразил представата си за хищната птица като за приятел, на който доверява най-съкровената си човешка болка. В целия ни фолклор соколът се отъждествява с мъжката сила, буйния и непримирим дух на българина, копнеещ за свобода и независимост.

Днес сме загубили голяма част от романтичните си представи за волната птица, която се издига високо над главите на хората.  Има обаче шепа хора, за които отглеждането на соколи и грижата за опазването им е най-приятното и смислено занимание. Сред големите почитатели на грабливата птица е Павел Якимов от София. Той има две дипломи за висше образование – като лесовъд и богослов, но най-много го привлича природата на соколите. Павел е учредител на Българската асоциация за запазване на дивите птици, която съществува от 17 години и е единствената, която се занимава с проблемите на лова с хищни птици. Нашата цел е, чрез популяризиране на тези древни методи на лов с птици, да запознаем обществото с проблемите им и да намалим стреса за пернатите – казва Павел Якимов. Най-вече разликата между сокола и другите хищни птици е в стила на ловуване. Например ястребът и орелът започват атаката си от мястото на което са застанали, а соколите буквално увисват високо във въздуха. И още за природата на хищните птици от соколаря Павел Якимов:

Соколарството има социален и екологичен аспект. Когато говорим за лова, улавянето на дивеч от сокола се случва веднъж на общо 10 атаки. В случай, че птицата се пуска поне веднъж на ден, то за месец ние ще можем да добиваме евентуално по 1, 2, максимум 3 броя дивеч, уловен от соколите. Това е в пъти по-малко, отколкото при лова с огнестрелно оръжие. За съжаление в дивата природа соколът е изложен на лоши условия. Ние, хората, сме най-свирепите създания и тук искам да вметна, че у нас има голямо количество любители на гълъбите, които тенденциозно убиват десетки соколи. Това е тъжно, защото създава лош имидж на нашите гълъбари.

Павел Якимов съветва всеки, решил да се занимава със соколарство, първо да си направи много ясно сметката, дали ще има време да не пропуска ден, в който да отделя минимум по час-два на птицата. В това време трябва да се отиде до полето, за да се пусне тя в свободен полет. Проблемът е, че полето на София е презастроено и трябва да се пътува на по-далечни разстояния.

Хората до такава степен сме навлезли в средата на дивите птици, че много често ги виждаме в градовете ни. Зачестяват и случаите на конфликти между природата и човека – казва Павел Якимов. – Ние соколарите сме изнамерили метод за превенция на тези конфликти. Всички знаем за летищата и какъв голям проблем там са птиците. Открития характер на летищата привлича всякакви птици, основно са врановите,  гларуси, чайки и много гълъби. Моментите на кацане и излитане на самолетите са най-критичните тъкмо заради тази опасност. Даже една врана, попаднала в двигателя, може да причини невероятни щети. Единствено с природни средства може да се противодейства на птиците, които нападат лозови масиви, овощни градини, разсадници, въобще навсякъде, където има конфликт между дивата природа и човека. Представете си, че сега при нас в стаята влезе една дива мечка. Ние няма как да привикнем с нейното присъствие, защото тя е на върха на хранителната верига. Същото е усещането у всички други птици, защото хищните са също на върха на веригата. Затова, в момента, в който се появи една хищна птица, настава невероятна паника. Така се подплашват всички животни наоколо, което не означава, че някое ще пострада. Използването за тази цел на соколите е най-екологосъобразният метод за опазване от птици на паметници на културата и сгради с историческо и стопанско значение. Странно е, че на Софийското летище не се използват подобни методи. Поставена е звукова уредба, която хаотично редува писък на животни. Но е интересното, че при работеща уредба, сме забелязали кацнала врана върху високоговорителя, а съвсем близко до нея прелитат яребици. Това доказва, че ефективността е ниска, защото няма как в природата да се бориш с изкуствени методи, изобретени от хората.

Снимка: личен архив и Wikipedia