Глобалното затопляне, прекомерното замърсяване, урбанизацията и човешката дейност са основните причини за проблемите с околната среда в световен мащаб. Затова всяка година се организират множество природозащитни инициативи, които да напомнят на хората колко е важна природата за тяхното оцеляване. Една от най-големите се нарича „Часът на Земята“. Тя се провежда всяка последна събота на месец март, когато в рамките на 1 час – от 20.30 до 21.30, всеки, който пожелае, изгася осветлението в знак на съпричастност в името на каузата за една по-чиста и хармонично развита планета. Призивът, който участниците отправят всяка година е различен. Тази година той е „Загаси светлините, отвори очи за планетата“. Какво означава той и станахме ли по-загрижени за екологичните промени и проблеми, от които сме част, попитахме климатологът Георги Стефанов от WWF:
Категорично е така и това се вижда от масовото участие на българите в „Часът на Земята“, но също и в традиционните социологически проучвания, които правим ние от WWF. Прекрасно е, че опазването на природата е основополагащ фактор в българското общество. Ние искаме да се спазва закона. Това, което хората очакват от нас, е популяризирането на проблемите и прилагане на решенията, които позволяват да се постигне баланс в опазването на природата, икономическия просперитет, стабилност, образование. Климатичните промени, които са основен акцент на кампанията вече 10 години, са този глобален проблем, който поставя под общ знаменател всички по-малки проблеми като изсичането на горите, замърсяването на почвите, унищожаването на водите. В крайна сметка ние поставяме под риск общото състояние на планетата да предоставя тези ресурси на хората, които винаги сме смятали, че са безгранични, неизчерпаеми и безплатни. Става ясно обаче, че това далеч не е така. Ресурсът е ограничен и възможностите на екосистемите далеч не са безкрайни. Ако ние не положим усилия за тяхното опазване, децата и всички ние ще се лишим от вода, въздух, храна и всички останали ресурси, които получаваме от планетата Земя.
Според Стефанов, през последните 10 години се наблюдава съществена промяна в начина, по който се отразяват екологичните проблеми. Ако преди това темата за опазването на околната среда почти не е присъствала в дневния ред на обществото, то днес, на нея се гледа много по-сериозно.
Това е вярно поне за медиите. В предизборните програми на партиите зелената тема също е застъпена, но дали кандидатите ще реализират обещанията си, предстои да разберем.
Идеята за „Часът на Земята” се ражда през 2007 година в Австралия. За 10 години благодарение на тази и други природозащитни инициативи са възстановени стотици декари гора в Грузия, а Руската Дума е задължена да приеме промени в закона за защита на околната среда, касаещи добива на полезни изкопаеми. В Парагвай пък бе удължен мораториумът върху дърводобива, като мярка срещу обезлесяването.
Снимка: WWF
Над 30 българисти от единайсет страни се събраха на двудневен форум в София и Пловдив, посветен на кирилицата, за да представят последните си достижения в изследването на Кирило-Методиевото дело и да напомнят, че българската средновековна култура е..
В България умиращите от инсулт са четири пъти повече, в сравнение с останалите държави в ЕС, сочи доклад на Европейската комисия от 2021г. През 2023 г. в страната ни са регистрирани 45 хиляди пациенти с инсулт, от които над 5500 са починали..
Български висши училища се включиха в проведеното в Япония Изложение за висше образование в ЕС, което се проведе на 15 и 16 юни 2024 г. в Токио и Киото. Сред образователните институции от 20 държави-членки на ЕС бяха Медицинският университет в..
За 30 юни е свикан Патриаршески избирателен църковен събор, който трябва да излъчи предстоятел на Българската православна църква и митрополит на..
На 29 юни по повод Националния ден на безопасността на движението по пътищата Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата" организира..
Условията за корабоплаване по река Дунав ще бъдат подобрени чрез европроект DISMAR на стойност 10 млн. евро, съобщи БТА, цитирайки изпълнителния..