От най-дълбока древност билките по нашите земи били прочути с лечебните си свойства. Познавали ги траки, славяни и прабългари. Легенди, приказки и песни разказват за омайни билета, брани в зори от млади девойки на Еньовден, празникът на слънцето и лечебните растения, който се отбелязва на 24 юни. В наши дни българите най-често се обръщат към билколечението, когато конвенционалните хапчета не помагат. Тогава започват да търсят забравени бабини рецепти с надеждата да се избавят от болежката или поне да облекчат досадните симптоми, които тровят ежедневието им.

Едно от богатствата на страната ни е именно разнообразието на билки. Броят им достига 3 600, от тях над 650 се употребяват заради лечебните им свойства. Повече от 300 вида се събират ежегодно, за да се използват от български и чуждестранни фармацевтични компании. Благоприятните климатични и почвени условия правят българските билки едни от най-богатите на биологично активни вещества. Те съдържат много и разнообразни химични съединения като витамини, ензими, етерични масла, дъбилни вещества, органични киселини, растителни хормони, неорганични вещества. Всички те влияят върху жизнените процеси в човешкия организъм, а някои от тях и досега са ненадминати по действието си от синтезираните по химичен път лекарства. Често богатият опит на народната ни медицина е в основата на лечебни средства от растения. Не малко лекарства като нивалина, приготвен от предвестника на пролетта – кокичето, разнасят славата на България по света. Някога хората лекували високото си кръвно налягане с помощта на здравец, растящ в двора на всяка българска къща.

За всеки човек най-полезни са билките от региона,  в който живее, отбелязва д-р Георги Велев, който години наред създава продукти от лечебни растения от българската природа:

Това разбиране, не е само мое – казва той. – Доста природолечители преди мен като Димков и много учени и фитотерапевти, които са се занимавали с лечебни растения, са били убедени в това. Ние хората се адаптираме към въздуха, влагата, към особеностите на климата, към флората и фауната на мястото, където живеем. Затова и много по-малко вероятно е лечебни растения от друга географска ширина да ни повлияят благотворно и да имат такива ефекти както лечението с растения от нашия край. Смятам, че България е изключително богата на лечебни растения. Много от тях  се използват в профилактиката и терапията на заболяванията. В своята практика използвам предимно растения от "семейство здравцови", тъй като в техните листа, стебла и особено корени се откриват много ценни вещества. Територията на България е най-богата  на този растителен вид, особено на кръвния здравец, който някои го бъркат с дъхавия здравец, отглеждан в градините. Кръвният здравец расте високо в планините на височина над 1200 метра и е изключително богат на полифенолни съединения,  нужни на човешкия организъм. В България в “семейство здравцови” влизат 39 вида и всеки един от тях е изучен.

Д-р Георги Велев смята, че корените на лечебните растения са най-богати на биологично значими вещества. Когато през есента растението приключва своя жизнен цикъл, то спуска тези вещества в корените, за да ги запази за пролетта, когато ще започне своята вегетация, обяснява фитотерапевтът. Така нареченият кръвен здравец носи названието си заради корените, обяснява д-р Велев. Лекарят преоткрива неговите свойства преди около 20 години и е убеден, че лечебното растение е един от най-мощните имуностимулатори. В корените му има съединения, които атакуват и блокират действието и разпространението на вирусите. Антиоксидантите пък, които се намират в него, се свързват със свободните радикали и ги извеждат от организма:

Установихме, че при прилагане на екстракти от корени на кръвен здравец има изключително мощен растеж на лимфоцитите – обяснява д-р Велев. – Именно те защитават организма от различни агенти като вируси, бактерии, дори и ракови клетки.