Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Никой не е по-голям от хляба“ – в Тракия възпяват края на жътвата

БНР Новини
Стоянка Пухлева, Георги Неделчев и Петка Жекова
Снимка: Гергана Манчева

Знаеш ли любе, знаеш ли какъв се празник задава в Стрелци село голямо, кога се жътва ожъне, кога се жито в хамбари прибере, голям се празник задава во нашето село хубаво – С рефрена на тази песен всяка година в най-плодородната област у нас – Тракия, отбелязват прибирането на пшеницата в хамбарите. Празникът е в края на юли и е посветен на хляба и плодородието. Народът ни казва, че никой не е по-голям от хляба и тази мъдрост се е превърнала в мото за всички – участници и гости на празника. Под сенките на парка в село Стрелци се събират стотици хора, за да засвидетелстват уважение към тежкия жътварски труд с добра дума и с песен.

Всички знаем колко дълъг път извървява хлябът, преди да стигне до трапезата ни, затова той е безценен, а всеки който уважава себе си, уважава и хляба, казват възрастните хора в селото. Наричат още хляба Божи дар, защото за добрата реколта много зависи дали ще са добри условията през годината. За българина в миналото хлябът не е бил само храна, но и символ на живот, благополучие, успех. За българина хлябът е бил свещен. С хляб и сол е посрещал скъпи гости, а и днес хлябът присъства в обредите, с които се посреща новия живот в семейство. Хлябът ни е символ на живота, благополучието, на успеха ни. Така е било преди хиляди години, така ще е в бъдеще, казват в село Стрелци и отново се готвят за Празника на хляба, който тази година е на 30 юли.

Покана за участие отново е получила певческата група „Средногорка“ при читалище „Отец Паисий“ в близкия град Брезово. Групата е изградена изцяло от самодейци ентусиасти, които имат много почетни награди и отличия от различни фестивали за народно творчество. Празникът на хляба не минава без тяхното изпълнение на жътварската песен „Ой, Вело, Вело“, в която пресъздават старинен български обичай по жътва. Обикновено жътварските песни се пеят от жени, защото жените са жънели,а мъжете до тях са връзвали класовете на снопове – казва  Стоянка Пухлева, която е част от певческата група на Брезово.

Участвала съм отдавна, още по време на първия състав. С идването на промените съставът се разпръсна и прекрати дейността си. От години част от старите хористи се опитваме да създадем нов състав. Тази година ще празнуваме 10 години от създаването на новия състав и се готвим да направим тържествен концерт. В репертоара ни има много тракийски и родопскипесни, пеем песни от Северна България, добруджански също. В нашата общинаимаме 16 по-малки селища, във всяко има празник на селото и винаги отиваме там, за да пеем на празници на града, на розата в цялата община се празнува. Имаме много местни забележителности,там се правят различни чествания и във всички тях ние участваме. Подобен род певчески групи имат бъдеще, защото има и млади хора, които искат да пеят като по-възрастните. Единствено средствата не ни достигат, за да можем да пътуваме на по-далечни места и да участваме на повече фолклорни фестивали в страната и чужбина.В Брезово имаме много хубав танцов младежки състав. В него играят деца от 6 до 12 години, които слушат нашите песни, но и разучават стъпките на народните хора. Те са около 50 и танцуват с голямо желание.

Ние в групата нямаме никакъв ръководител, всички сами с
и подготвяме песните, пеем по слух и без диригент и сами си избираме репертоара,според празника, за който отиваме – казва Петка Жекова, също певица от Брезово.

Носиите ни са ни дадени от читалището, много са стари. Прекрояваме ги и сами си ги поддържаме. Аз обичам да пея нашите песни, дори в двора и удома си ги пея. Имаме хубави празници и песни, но в нашия град няма работа за младите хора. От 15 хил, останахме 6, всяка година населението ни намалява.

Георги Неделчев е на 72 години, а 32 от тях е обикалял цялата страна като музикант във фолклорен оркестър. Сега с голяма радост се включва във всяка изява на брезовската група:

Моята жена много пъти ме пита дали музиката не ми е омръзнала. Аз отговарям, че където свършват думите, започва музиката. Това никога няма да ми омръзне и никога няма да спра да се занимавам с музика при каквито и условия да съм поставен. За нас няма студ и пек, ето и сега дърво и камък се пукат от голямата горещина тук, в Пловдивско, но ние пеем и свирим на хората.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Часът на Радио България по програма "Христо Ботев" - Брой 39

В брой 39 на предаването слушайте: За България и Венсан Дюпюи, или как един французин решава да стане учител у нас - среща с дългогодишния преподавател по история и география във Френски лицей "Виктор Юго" в София; На гости на българската..

публикувано на 20.02.25 в 12:00
Министърът на отбраната Атанас Запрянов

Министри разказват на депутатите за "въпросника" на САЩ

Парламентът ще изслуша днес министъра на отбраната Атанас Запрянов и министъра на външните работи Георг Георгиев относно "въпросник", изготвен от страна на САЩ, по теми, свързани с готовността на България за участие в специална военна операция на..

публикувано на 20.02.25 в 07:15

Втори ден на бойкот на веригите за хранителни стоки

Втори ден на бойкот на търговските вериги за хранителни стоки обявиха обществени организации за 20 февруари, след като отчетоха успех на първата такава инициатива у нас. В първия ден на бойкота по данни на Министерството на финансите оборотът на..

публикувано на 20.02.25 в 06:35