Българската история е един постоянен извор на факти, който винаги може да ни изненада. Важно е обаче как те ще бъдат поднесени, за да не се превърнат в поредното количество назубрен по задължение материал. Това би убило интереса на всеки още в самото начало. Почти всяко българско семейство пази историите на предците си, които предава по традиция на своите наследници. Но така те остават неизвестни за хората и не успяваме да подредим всички парчета от пъзела на миналото ни. Платформата „Моята българска история“ прави това възможно, защото идеята и е да популяризира неизвестните личности, изиграли своя роля в нашата история.
Нейни създатели са историците Стефан Кичев и Ангел Златков. Те са автори на серия от публикации на различни теми. В тях двамата разказват за ролята на жените в българската история, или за световно признати наши сънародници, принудени по различни причини да напуснат страната от Освобождението до наши дни:
Важно е да осъзнаем, че историята е многопластова и не можем да съдим някой човек за избора, който е направил. Казвам това заради ширещия се стереотип за българите в чужбина. Истината е, че ние не можем да съдим тези хора, тъй като са направили един осъзнат избор, или са били принудени да го направят. Отивайки в чужбина, тези хора са успели да разгърнат своя потенциал. – казва Ангел Златков.
Наистина не е редно да съдим хората за изборите, които правят. Грешките, които допускаме и успехите, които постигаме имат своя смисъл. Именно затова е важно да познаваме историята си и да запълним белите петна в нея. Мълчанието по определени теми и съзнателното им неглижиране не са от полза за обществото. Нужен ни е обективен прочит на историята, който е невъзможен, ако продължаваме да се вглеждаме само във великите ни победи от миналото. Според Златков, всяка нация търси в началото тези опорни точки, които показват величието и славата и които да погъделичкат националната гордост и самочувствието на човека.
Именно затова се набляга толкова много на Средновековието, защото тогава българската държава е една от най-влиятелните в Европа. Тя е един от центровете на Европа. Владетелите ни имат много голямо влияние върху континента. Затова се набляга, за да може от малък човек да се почувства горд, че е българин. Историята на Третото българско царство и Народна република България буди много повече въпроси, емоция и дискусии. Има много хора, които лично са повлияни от различни събития, които са се случили тогава. Например "народният съд", Септемврийското въстание, атентатът в "Света Неделя", лагерите. Тази история все още не може да получи нужното внимание заради емоционалната наситеност, която съществува.
На 2 февруари Православната църква чества Сретение Господне. Той е един от дванадесетте големи Господски празници през годината и е утвърден още в първите векове на християнството. Според разказа в Евангелието според свети евангелист..
На 1 февруари Православната църква чества свети мъченик Трифон – древнохристиянски проповедник, лечител, чудотворец завършил живота си като мъченик. Празникът е известен у нас като Трифоновден. Св. Трифон се ражда около 225 г. в..
През 2024 г. Националният исторически музей (НИМ) проведе изследвания на 22 археологически обекта. През сезона са открити над 1400 артефакта от праисторията до Средновековието, като най-значимите са показани в специална експозиция " Древни находки...
На 6 февруари Православната църква почита един от т. нар. апостолски мъже – ученици на Христовите апостоли – преподобни Вукол, епископ..
На 5 февруари Православната църква чества света мъченица Агатия (Добра) и мъченик Еладий. При римския император Деций Траян (249–251) имало..
При реставрацията на католическата църква "Мария Сантиссима дел Розарио ди Помпей" в гр. Салерно, Италия, храмът бе зографисан с два православни..