Българската история е един постоянен извор на факти, който винаги може да ни изненада. Важно е обаче как те ще бъдат поднесени, за да не се превърнат в поредното количество назубрен по задължение материал. Това би убило интереса на всеки още в самото начало. Почти всяко българско семейство пази историите на предците си, които предава по традиция на своите наследници. Но така те остават неизвестни за хората и не успяваме да подредим всички парчета от пъзела на миналото ни. Платформата „Моята българска история“ прави това възможно, защото идеята и е да популяризира неизвестните личности, изиграли своя роля в нашата история.
Нейни създатели са историците Стефан Кичев и Ангел Златков. Те са автори на серия от публикации на различни теми. В тях двамата разказват за ролята на жените в българската история, или за световно признати наши сънародници, принудени по различни причини да напуснат страната от Освобождението до наши дни:
Важно е да осъзнаем, че историята е многопластова и не можем да съдим някой човек за избора, който е направил. Казвам това заради ширещия се стереотип за българите в чужбина. Истината е, че ние не можем да съдим тези хора, тъй като са направили един осъзнат избор, или са били принудени да го направят. Отивайки в чужбина, тези хора са успели да разгърнат своя потенциал. – казва Ангел Златков.
Наистина не е редно да съдим хората за изборите, които правят. Грешките, които допускаме и успехите, които постигаме имат своя смисъл. Именно затова е важно да познаваме историята си и да запълним белите петна в нея. Мълчанието по определени теми и съзнателното им неглижиране не са от полза за обществото. Нужен ни е обективен прочит на историята, който е невъзможен, ако продължаваме да се вглеждаме само във великите ни победи от миналото. Според Златков, всяка нация търси в началото тези опорни точки, които показват величието и славата и които да погъделичкат националната гордост и самочувствието на човека.
Именно затова се набляга толкова много на Средновековието, защото тогава българската държава е една от най-влиятелните в Европа. Тя е един от центровете на Европа. Владетелите ни имат много голямо влияние върху континента. Затова се набляга, за да може от малък човек да се почувства горд, че е българин. Историята на Третото българско царство и Народна република България буди много повече въпроси, емоция и дискусии. Има много хора, които лично са повлияни от различни събития, които са се случили тогава. Например "народният съд", Септемврийското въстание, атентатът в "Света Неделя", лагерите. Тази история все още не може да получи нужното внимание заради емоционалната наситеност, която съществува.
В първия епизод на "Мост на вярата" гостуваме на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний . Пред Дарина Григорова и Александра Карамихалева той разказва за социалната функция на Българската православна църква и взаимодействието ѝ с..
На 31 януари Православната църква чества свети безсребреници и чудотворци Кир и Йоан. Свети Кир се родил през втората половина на ІІІ век в египетския град Канопа и се прочул като знаменит лекар в град Александрия. Лекувал с огромен успех..
Навършват се 131 години от рождението на цар Борис Трети, останал в българската памет с даденото му от народа и историята определение – Обединител. Роден в предпоследния януарски ден на 1894 година, бъдещият български цар Борис III се появява на..
На 6 февруари Православната църква почита един от т. нар. апостолски мъже – ученици на Христовите апостоли – преподобни Вукол, епископ..
На 5 февруари Православната църква чества света мъченица Агатия (Добра) и мъченик Еладий. При римския император Деций Траян (249–251) имало..
При реставрацията на католическата църква "Мария Сантиссима дел Розарио ди Помпей" в гр. Салерно, Италия, храмът бе зографисан с два православни..