Вълчо Иванов е певец, който докосва слушателя с топлия си кадифен тембър, а богатият тракийски орнамент извайва с филигранна техника. Той прави първите си певчески изяви по събори едва 15 годишен. Оттогава получава и признанието на публиката. За почитателите на Вълчо Иванов начинът му на пеене е „балсам за душата“, а за колегите му е „златният глас“, „чаровникът на Тракия“, „живата легенда на тракийската песен“.
Тази година Николай Чапански – издател и водещ на фолклорни предавания по радио Пловдив, събра в книга спомени за живота и творчеството на Вълчо Иванов, отзиви на колеги и почитатели за приноса му в традиционната ни музика. Публикувани са и част от любимите песни на изпълнителя – нотирани, като подкрепа за младите тракийски таланти.
По повод 70-годишнината от рождението и 50 творчески години на тракийския певец Вълчо Иванов събрахме най-хубавите песни в книжка – песнопойка – разказва Николай Чапански. – Идеята бе подхвърлена от почитател, който обича творчеството на майсторите, какъвто е Вълчо Иванов. Не ми се искаше то да остане незабелязано, позабравено в днешното динамично време. Вторачвайки се в по-модерното, съвременното звучене, има опасност да загърбим стойностните неща, създадени през годините. Силно съм впечатлен от творческия път на Вълчо, започнал от 15-годишната му възраст, когато прави и първите записи. Оставил е огромен радио фонд, прочува се из цяла Тракия с многобройните си концерти. Първата ми среща с него беше преди 20 години в моите предавания с народна музика. Аз държах да се запозная „очи в очи“ с всеки един от изпълнителите, да вникна в репертоара им. Така стана и с Вълчо Иванов. Няколко път съм гостувал в неговия дом. Той ми предостави много тетрадки, касети, вестници с отзиви за него, когато подготвях песнопойката. По време на снимки за филм за Вълчо в родното му село видях как го посрещнаха тържествено с погачи и песни. Тогава ме попитаха няма ли да направя нещо за „нашия Вълчо“, както го наричат съселяните му. Извадих интересни моменти от интервю на Дора Сталева в Радио Пловдив, когато той е бил на 26 години. По онова време прави първите си записи в радиото с оркестъра на Асен Овчаров и Христо Урумов. Разказва също как е учил песните от леля си Стана, как е тръгнал към концертния подиум от родното село Тракия. Моите пожелания към Вълчо са: да не се разделя с песента, защото тя окриля не само слушателя, но и самия него. Той признанието си го има. Навремето наименованието народен певец не се е давало лесно. Народът трябва да го оцени и тогава да го признае. Вълчо Иванов не е завършил музикално училище или академия, но е оставил толкова красиви песни, които младите пеят. Това може би е най-ценното нещо.
Над 500 души от цялата страна се събират днес на националния фестивал " Някога... Когато хлябът имаше душа" в петричкото село Генерал Тодоров, съобщи кметът на населеното място Станислав Станков. Участие в четвъртото му издание са заявили и..
"Фолклорът е потребност за човека и тази потребност може би няма да изчезне току-така" , убедена е доц. д-р Наталия Рашкова – етнолог и фолклорист, университетски преподавател и изследовател с ярък принос в проучването на българския музикален..
Разказът за село Гостиля е едновременно пътуване във времето и среща с една малка католическа общност, успяла въпреки превратностите на историята, да запази своята идентичност и вяра. Селото се намира в Северозападна България и е един от..
Над 500 души от цялата страна се събират днес на националния фестивал " Някога... Когато хлябът имаше душа" в петричкото село Генерал Тодоров,..