Мине се не мине време, и Столичната община обявява конкурс за паметник на най-дълго управлявалия кмет на София Иван Иванов. Но се оказва, че да издигнеш място за вечна почит към патриот, сражавал се в не една война за Отечеството и завел в цивилизацията един лутащ се в изостаналостта си град, е дело толкова неосъществимо, колкото и да събориш монумент на окупатор. И както обича да окарикатурява действителността съдбата, последователите на тези, чиито войнстващи осанки се извисяват застрашително и днес, едно време хвърлят в затвора най-заслужилия кмет, а поколения по-късно правят и невъзможното забравата на светлата му личност да заличи прозренията за преди и сега.
Той е син на полковник, загинал в Междусъюзническата война и потомък на Хаджи Димитър по майчина линия. Като наследник на възрожденски род, роденият в Сливен през 1891 г. Иван Иванов също носи в себе си патриотичен дух – когато избухват Балканските войни, той изоставя следването си по хидроинженерство в Мюнхен и се записва доброволец. Бие се и в Първата световна война. В младото Отечество пък, със знания и ентусиазъм, той се залавя да помогне за развитието на столицата и през 1928 г. става един от главните проектанти и изпълнители на “пътя на водата”.
Иван Иванов заедно с колегите си от водопроводното отделение е мислил век напред как София ще се водоснабдява и е дръзнал да мечтае за водопровод, който идва от Рила и захранва града с чиста планинска вода – разказва проф. Вили Лилков, вносител на предложението да бъде издигнат паметник на столичния кмет. – Рилският водопровод е огромно инженерно съоръжение, в чието построяване той изиграва основна роля и става причина правителството на Кимон Георгиев да го назначи за кмет през 1934 г. И ако не са били тези наши предци преди около сто години да мислят перспективно, София днес щеше да има сериозен проблем с водата – тя щеше да бъде много по-некачествена и много по-скъпа.
След като става кмет, Иван Иванов довършва сградата на Ректората, построява Съдебната палата, военното и вътрешното министерство, зала “България”, Народната и Столичната бибиотека, Музикалния театър, Телефонната палата, къпалнята “Мария Луиза”. Малко известен факт е, че той откупва неизгодната концесия за електроснабдяването на града от белгийския концесионер и по този начин спира растежа на цената на тока. Успява да сложи край и на хаоса, предизвикан от бежанските тълпи, които прииждат от загубените територии, буквално за дни превземат хиляди декари и върху тях издигат дъсчените си бараки. С наредбата-закон за застрояването на столицата той създава нов градоустройствен план в духа на модерните европейски градове.
Докато не идва 9 септември 1944 г. и не започва саморазправата на новата власт.
Иван Иванов е обвинен, че е германски агент и фашист, защото е учил в Мюнхен – припомня проф. Вили Лилков. – “Народният съд” настоява да бъде осъден доживот, но така и не намира доказателства, затова присъдата му е намалена на 15 години строг тъмничен затвор. Една година той прекарва в мина “Пирин” в с. Брежани, после го пращат на строежа за водоснабдяването на Варна. Когато обаче се появява проблем в строителството на язовир “Бели Искър” и комунистическото правителство търси помощ от Съветския съюз, оттам им отговарят – вие имате най-добрия специалист, изкарайте го от затвора и той ще ви направи язовира. Така от затвора той работи по “Бели Искър”, както и за създаването на язовир “Искър”. И колко тъжно – всяка сутрин двама милиционери го водят от килията в проектантската стая и вечер го връщат. А когато се пуска язовир “Искър” и се вижда, че заслугата е изцяло негова, той най-после е реабилитиран.
Но не и заслужил, според аршина на комунистическата власт, да присъства на откриването на собственото си творение.
Неотдавна общината обяви поредния конкурс за паметник на легендарния столичен кмет, макар в предишните да са били представени качествени, по думите на проф. Вили Лилков, проекти. Все някой ден бронзовата фигура на Иван Иванов ще посреща столичани на входа на метростанция “Стадион “Васил Левски” – там, където за първи път е бликнала рилската вода.
Снимки: архив
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от най-изявените ученици на братята Кирил и Методий, светите Седмочисленици – първоучителите на българите. След..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото на IV век и произлизала от знатен род в Александрия. В египетския град християните били подложени..
Храм-паметникът "Свети Александър Невски" чества 100 години от освещаването си. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" се отслужва Света Литургия, оглавена от водача на Българската православна църква патриарх Даниил. В..