Южната част на Пирин планина е известна с причудливите форми на релефа си, особено в района на Мелнишките пирамиди, на около 180 км. на юг от София. Образувани са от сиво-бели пясъци и глинести слоеве и през 1960 година са обявени за природна забележителност. Известни като Мелнишките, пирамиди, скалните образувания край града, дал името им, продължават да променят формите си, в резултат на комбинираното ерозионно действие на водата, ветровете, топлината и студа.
Сред причудливия релеф се открояват високи до 7-8 м конуси, замъци, купи и всякакви фигури, които хората с повече въображение могат да различат.
Има и типични пирамиди, образувани благодарение на скалните късове, които оформят колона, която се разширява към основата.
Извайването на земните форми се дължи и на слоевете глина по повърхността. След многократно мокрене и изпичане на слънцето, тя образува нещо като естествена “мазилка” от 1-2 см, която изпълнява защитната функция. Височината на някои от пирамидите достига до 100 метра, а по върховете им вирее разнообразна растителност, силно повлияна от средиземноморския климат.
По данни на Българското дружество за защита на птиците, мястото осигурява подходящи местообитания за 32 вида, включени в Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. Затова Мелнишките пирамиди са от световно значение като представителен район за Средиземноморската биогеографска зона.
Според орнитолозите, районът е изключително важен за птиците, поради характера на растителността (пасища, храсталаци, гори), която е силно повлияна от средиземноморския климат и не се среща другаде из България. Това съчетание на най-различни природни дадености определя видовото многообразие, което е характерно за Средиземноморската биогеографска зона, като например големия маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum). Типичните местообитания за тези видове са пасища с храсталаци. Традиционните начини на отглеждане на лозя създават благоприятни условия там да гнездят видове като градинската овесарка (Emberiza hortulana), полската бъбрица (Anthus campestris). Там се среща и една изключително красива птица – синявицата (Coracias garrulus), обитаваща южните части на Европа.
В местността ловуват голям брой грабливи птици, като голяма част от тях гнездят в горите на южен Пирин и използват полетата и пасищата за намиране на храна.
Затова е важно терените да бъдат поддържани по естествен начин, без химикали и други агресивни практики, които унищожават трайно хранителната база на пойните птици. Така например животновъдството и лозарството естествено поддържат местообитанията, а пашата пречи ливадите да буренясват. Все повече хора търсят естествените и чисти продукти, независимо, че струват по-скъпо. Затова и местните жители от района на Мелнишките пирамиди искат да поддържат поминъка си така както са го правили и предците им. Точно за тях екологичната мрежа “Натура 2000” предлага допълнителни възможности по програмите “Развитие на околната среда” и “Развитие на селските райони”. За съжаление, малцина успяват да се вместят в бюрократичните рамки и многобройните европейски изисквания, не защото не отговарят на критериите, а заради спънките и дългото обикаляне по институциите. Затова и обикновените фермери, които веднъж са изминали целия път, отказват да кандидатстват отново, това е и причината да усвояваме едва 30 на сто от фондовете.
Остава надеждата – на хората от района да не им хрумне да продадат имотите си на крупни бизнесмени, които да превърнат природното богатство в голф игрище или ветроенергиен парк.
За нас, българите, Батак е град-светиня! И до днес в него отеква ехото от трагичните събития, свързани с Априлското въстание през 1876 г. , когато по-голямата част от невинните жители на родопското градче са посечени от османския поробител –..
През това лято гостите на община Чепеларе ще могат да разнообразят ваканцията си сред красивата природа на Родопите с още един планински маршрут. Става дума за новата туристическа пътека "Пещерната лаборатория, Старата граница, пещера Топчето, пилон..
Селският туризъм върви ръка за ръка с опознаване на кулинарията на дадено място. А районът на Кюстендил е златна мина в това отношение. Затова гастро туровете в тази част на България набират все по-широка популярност. Туристите посещават малки ферми..