В годините на мрак да бъдеш отритнат и маргинализиран е най-голямото признание за всяка личност и творец. Но рано или късно времето намята тогата на съдник, изтупва от прахта изпратените в забвение и им отрежда пиедестал, на който те да стъпят във вечността.
Преди половин век картините на Лика Янко биват заклеймени като авангардни, а първата й самостоятелна изложба забранена, но днес платната й – изпълнени с ярък колорит в началото и придобили почти безплътен полъх в края, свободно “дишат” сред светлината на столичната галерия “Нюанс”. Експозицията включва картини от всичките й периоди – от най-ранните пейзажи и родопчанките, през “Рибарските картини”, вдъхновени от Созопол и така характерните за нея икони, до приложните й работи с колажна техника. Включили сме и четири непоказвани досега творби, казва кураторът й Неда Митковска.
Лика Янко се появява на бял свят в София през 1928 г. в семейството на албански бежанци. Детското й въображение е запленено от картините на френските художници от втората половина на XIX век, но скоро родната действителност я приземява, когато в художествената академия професорите й присъждат “среден” на дипломните й творби. А заради три картини, които не вписват в “естетиката” на социалистическия реализъм, първата й самостоятелна изложба е забранена броени дни, след като отваря врати. Така художничката остава затворена сред собствените си творби в ателието си цели 14 години.
Въпреки че е дете на албански емигранти, Лика Янко казва, че се чувства българка – разказва галеристката. – Тя влиза едва 15-годишна в художествената академия в класа на Дечко Узунов и Илия Петров и още тогава афишира смел и различен стил. В периода, в който бива забранена, тя няма самостоятелни изложби, нито е включвана в колективните експозиции на СБХ. По това време обаче я открива френският пресаташе и благодарение на него продава картини на почти всички посолства у нас. Лика Янко има над 200 произведения в частни колекции в чужбина – в Европа, Съединените щати, Южна Америка, Индонезия. В най-активния й творчески период ценителите на изкуството са разделени – тя е призната от част от тях и е отричана от други.
Художничката винаги е харесвала всичко смело, странно и необичайно и това е вплетено в нейните творби.
Първата й самостоятелна изложба е през 1967 г. – тематиката и работите й са невиждани по онова време, а стилът, който тя започва да развива, е сътворен от самата нея и впоследствие усъвършенстван – разказва още Неда Митковска. – Експозицията е закрита на шестия ден и на художничката е забранено да излага картините си до 1981 г., тъй като е обвинена от тогавашните управляващи в авангардизъм, формализъм, недисциплинираност. През тези 14 години обаче тя не спира да работи и живее само с изкуството си, което е много търсено от посланици и дипломати.
Ако има творец, от който Лика Янко се е възхищава и признава влиянието му върху себе си, това е Винсент ван Гог – единственият “духовен учител”, както го нарича. Френският критик Пиер Рестани пък я оприличава на “Пикасо в рокля”, на което тя отвръща скромно – “Аз съм Лика.”
Тя е повлияна от Сезан, Ван Гог, Гоген, а заради прочутите балерини на Дега се е записва на балет, за да изучи движенията им и да да ги пресъздава по-реалистично в творбите си – казва Неда Митковска. – Лика Янко е определяна като “властелинът на белия цвят”. Самата художничка твърди, че бялата боичка никога не й стига, че бялото е цветът на Бога. Тя инкрустира неконвенционални предмети в картините си – използва мидички, камъчета, канапи, въженца, естествени материали, които я доближават до природата. Нейните форми са причудливи – дори някои биха казали, че на моменти изглеждат уродливо и грозновато, но те са подредени по един съвършен начин. Изобщо тя е много широкоспектърна в творчеството си.
Лика Янко си отива през 2001 г. и до последен дъх остава с четка и палитра пред статива.
Снимки: Диана Цанкова
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...