Институтът за икономически изследвания към БАН представи своя доклад за състоянието на българската икономика 10 години след присъединяването на България към Европейския съюз. Основният извод в него е, че страната ни показва напредък във всички сектори, но на различни нива. Според учените от института, политиките на България по отношение на човешките ресурси и регионалното развитие са най-големият провал за изминалите години. Фискалната, банковата и данъчната ни политика, обаче, са успешни. На това обърна внимание в изказването си бившият финансов министър Симеон Дянков, който е един от рецензентите на изследването. Същевременно той посочи и все по-големия проблем, свързан с регионалното неравенство у нас:
Положителното нещо, което авторите на доклада отчитат, е, че присъединяването към ЕС, особено източното и южното, има своята идея. Тя е била дисциплината. България, обаче, вече имаше тази дисциплина във фискалната и банковата политика. Тя бе резултат от справянето с предишна криза и въвеждането на валутния борд. Минусът е, че нашето позабавено влизане в ЕС, на фона на Централна Европа, съвпадна почти с началото на последната голяма финансова криза. Ако нямаше такава криза, не казвам, че нещата щяха да бъдат блестящи, но определено щеше да има по-голям фокус върху това не как се развива българската икономика като цяло, а как се развива регионалното неравенство.
Според Дянков, докато в ЕС често се говореше за развитие на различни скорости, в България, това вече се случваше. В София икономическото развитие вече е достигнало средното за ЕС. От друга страна, обаче, у нас са регионите, които оглавяват класациите за най-нисък икономически и жизнен стандарт. Всичко това е резултат не от процентите използвани евросредства, които са добри, а от начина и целите, за които ги изразходваме. Бившият финансов министър, отправи и едно пожелание към правителството– догодина България да се присъедини към Механизма за обменни курсове (ERM2), което е първа стъпка към кандидатстването за еврозоната. Той обаче е скептичен, че това ще се случи.
Бившия вицепремиер от правителството на Пламен Орешарски доц. д-р Даниела Бобева от друга страна е на мнение, че финансовата криза, която повлия на всички отрасли, не може да бъде постоянното извинение за слабата икономическа интеграция. Тя смята, че колебанията в растежа й са резултат от непълното използване на ресурсите. Влияние оказват също демографската криза и липсата на достатъчно квалифицирани кадри.
Изводите от доклада на Института за икономически изследвания към БАН сочат, че страната ни трябва да заеме по-активна позиция по отношение на европейските и националните реформи, защото това ще мобилизира икономиката ни и ще я предпази от рискове. Освен това ползите от членството в ЕС са много по-големии видими, когато страната е сред активните членове на съюза.
В събота облачността над по-голямата част от страната ще бъде значителна и главно в централните и източните райони от Северна България ще има слаби превалявания от сняг. Разкъсвания на облачността ще има през деня над Западна България. Ще духа слаб, по..
Служебният министър на енергетиката Владимир Малинов разпореди до края на деня проблемите с електроснабдяването в селищата без ток да бъдат отстранени и захранването да бъде възстановено. Все още има населени места без ток заради сложната зимна..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите и българското присъствие в политиките на региона. Днес поставяме акцент на двустранните отношения..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..