След международния форум в София, посветен на интеграцията на Западните Балкани и подкрепен от Световната банка, който се проведе миналата седмица, бъдещето на Балканите, и по-конкретно мястото на страните от западната част на полуострова продължава да е тема с приоритет в дневния ред на обществото ни. На 9 и 10 декември 2017 г. в столицата се проведе международна научна конференция на тема „България между Западните Балкани и Черно море – история и геополитика”. Организатори бяха фондация „New Direction”, Македонският научен институт и Институтът за исторически изследвания – БАН, подпомогнати от усилията на българския евродепутат Ангел Джамбазки.
Конференцията беше открита с приветствено слово на заместник министър-председателя и министър на отбраната Красимир Каракачанов:
За пореден ден медиите днес ни занимават с конфликта между Израел и Палестина. Това е важно, разбира се, но ние живеем в един регион, в който има достатъчно проблеми, които не са по-малко сериозни, а в перспектива, при наличието на външни фактори, които могат да финансират или да подтикнат един или друг фактор на Балканите, може да се получи доста по-неприятна ситуация от тази, която наблюдаваме в Близкия Изток. Именно поради тази причина, България не може да бъде един страничен наблюдател, предупреди Каракачанов. Затова, според него, е важно да поддържаме добросъседски отношения със страните от региона, както и да полагаме грижи за българските общности в тях.
Като представители на българските малцинства зад граница на конференцията бяха поканени Иван Николов от Българския културно-информационен център в Босилеград, Сърбия, и депутатът в парламента на Украйна Антон Кисе. Гости на конференцията бяха също посланиците на Албания, Азербайджан, Украйна, дипломати от Армения и Казахстан.
В двата дни на форума бяха прочетени 15 доклада, които разглеждат различни исторически, политически, геополитически аспекти и въпроси в региона на Балканите и Черно море. Акцент беше поставен върху възможностите за развитие на добросъседските отношения и интеграцията на страните от т. нар. Западни Балкани в ЕС, както и върху европейските перспективи на Македония, Албания и Косово.
По думите на Ангел Джамбазки, днес сме свидетели на най-важните събития от нашата история от поне един век насам. Изключително важни са отношенията ни с Република Македония, с Република Албания. Присъединяването им към ЕС е задължително условие, за да има стабилност на Балканите.
Темата за атлантическата интеграция на Черноморския регион намери място в изложението на българския дипломат Любчо Трохаров. Миграционните процеси на Балканите и тяхната роля за регионалната сигурност, етнодемографските процеси в Западна Македония в края на ХІХ и началото на ХХ век, Договорът за добросъседство между България и Македония и неговото влияние за развитието на трансграничното сътрудничество – това са част от проблемите, засегнати в научните доклади.
През втория ден на конференцията фокусът беше поставен върху транспортните коридори на Балканите, тяхното изграждане и финансиране, геополитическите аспекти на проектите, трансграничното сътрудничество и мястото на Балканите в европейската сигурност. Транспортната свързаност на региона е тема, поставяна на масата за преговори в продължение на много години, без особен практически резултат. Днес обаче тя придобива много по-реални измерения при наличието на ясни и конкретни политически ангажименти, декларирани през миналата седмица в София от лидерите на балканските държави, както и заради готовността на Световната банка да финансира търговията и транспорта в региона със 150-200 милиона долара.
При многократно изявената вече твърда решимост на България да подпомогне европейската интеграция на страните от Западните Балкани по време на своето председателство на Съвета на ЕС, през следващите месеци може да се очакват нови позитивни решения и действия, с които препоръките на научната общност, изложени в докладите на конференцията, да бъдат реализирани на практика.
Само няколко седмици след като беше обявена за "Писател на 2024" на годишните награди на "Столична библиотека" и след отличието за "Нишка" за роман на годината в категория "Българска литература" на наградите на Ozone.bg, Виктория Бешлийска отбелязва..
България ще участва в съвместни обществени поръчки в областта на отбраната на ниво ЕС по проекти за придобиване на системи за противовъздушна отбрана IRIS-T и гаубици CAESAR. Министерството на отбраната е заявило и е получило одобрение още..
Изкуственият интелект сега е изграден изцяло от класически компютри с алгоритми, докато изкуственият интелект на базата на квантовите компютри ще е много по-бърз и функционален, казва докторантът Иво Михов от Центъра за квантови технологии на..
Точно преди 3 години, на 24 февруари, започна инвазията на Русия в Украйна – събитие, което събуди Европа 77 години след края на Втората световна война и..
Изкуственият интелект сега е изграден изцяло от класически компютри с алгоритми, докато изкуственият интелект на базата на квантовите компютри ще е много..
По повод третата годишнина от войната в Украйна, българско-украински сдружения и неправителствени организации организират вечерта на 24 февруари..