В Регионалния исторически музей – София до края на февруари може да се види експозицията „Под знака на Меркурий“. Тя разглежда развитието на търговските отношения на града и района от Античността до края на XX в. И това не е случайно, защото още от 106 г. Римска Сердика, като град с автономно управление, е разполагал със собствена монетарница, сèкла монети за 17 императори. В римската митология Меркурий е бог на търговците и пътниците, закрилник на сръчността. Кураторът на изложбата Мариана Маринова – завеждащ научна, експозиционна и фондова дейност към музея, разказва:
Искахме да представим изложба, която да покаже възможно най-дълъг период от историята на нашия град. Това беше една от причините да се спрем на тази тема, а другата е, че търговията е основна човешка дейност, която е тясно свързана с икономиката и без която съвременният свят не би могъл да съществува. Така че, това е интересна и актуална тема. Представени са малко известни факти на широката публика, които показват търговията в миналото. Изложбата е с много широка времева граница – от II в. до края на 80-те години на XX в. Темата не може да бъде изчерпана, когато става въпрос за такъв обширен отрязък от време, но дава представа какъв търговски център е била София.
Мариана Маринова обяснява какво е било значението на София, не само като търговски център, но и като средище за развитие на занаятите:
София е разположена на пътя от Западна Европа към Близкия и Далечния Изток, от студения север към топлото Средиземноморие, на древния път Via Diagonalis. Това е благоприятно условие за развитие на търговията. Наред с това в Софийското поле има поминък. Там се раждат плодове, зеленчуци, зърнени храни, отглеждат се голям брой селскостопански животни. От друга страна, близостта с горските масиви осигурява дървен материал и създава предпоставки за възникването на различни дейности, свързани с дърводобива. Сравнително близо до София е и Самоков, където се произвежда и руда, което пък допринася за зараждането на занаяти, свързани с обработката на желязо и използването му в бита. Например през Средновековието, София е била прочута с производството на боздугани – оръжие, употребявано през тази епоха. Тя е била център, в който търговците са събирали стоки от всички райони на страната, които впоследствие са поемали пътя си към Средиземноморието, към Западна Европа, или в по-късните епохи към Османската империя. Наличието на занаяти и на множество суровини е едно от условията да се създаде тук Дубровнишка колония, която просъществува повече от два века. Имали са тук свои кантори и се е развивала оживена търговия между нашите земи и Западна Европа, чрез посредничеството на Рагуза, т.е. дубровничани.
Безброй са експонатите, които могат да се видят в изложбата: първите сечени монети, с които се е търгувало, различни уреди за измерване, първата българска сребърна монета с номинал от 2 лв., сечена в Санкт Петербург през 1882 г., с надпис на ръба „Боже пази България“ и още много други предмети, свързани с развитието на търговията. Интерес представлява и преносимо писалище от епохата на Възраждането, с механизъм за копиране на документи. Какво още? – допълва кураторът Мариана Маринова:
Лично аз бих посъветвала посетителите да прочетат текстовете. В тях ще открият много интересни сведения за това колко е била заплатата, примерно в Римската империя и какво е можело да се купи с нея, какви са били мерителните единици и кои са техните съвременни еквиваленти. От експонатите, безспорно един от най-любопитните е съдът, с който се е продавал салеп из софийските улици и пазари. Това е ориенталска напитка, която се прави от грудките на орхидеите. Тя е била разпространена у нас в миналото. И до ден днешен се използва в арабския свят.
Посетителите могат да се запознаят и с разносната търговия, която е съществувала от Освобождението до края на 40-те години на XX в. Ще прочетат, че първият закон за търговията в България е от 1880 г., че Министерство на търговията се създава в 1893 г., а Търговската индустриална камара – през 1898 г. Зад богатия експозиционен и снимков материал стои обширно проучване на експертите на музея, които през 2018 г. ще честват 90 годишнината от създаването на Общинския градски музей, чийто наследник са. Партньор в организиране на изложбата е Националният политехнически музей. Тя е първата изява от всички дейности, които Регионалният исторически музей – София смята да посвети на българското председателство на Съвета на ЕС.
Снимки: sofiahistorymuseum.bg
На 10 февруари Православната църква чества свети свещеномъченик Харалампий Чудотворец. Свети Харалампий пострадал в началото на III век, при римския император Луций Септимий Север (196-210 г.) в гр. Магнезия (дн. Магнисия) в Тесалия) където..
Всяка година на 10 февруари – празникът на свети Харалампий, епископ Магнезийски се отбелязва с особена тържественост в едно малко, но сплотено в любовта си към Бога градче, в най-северната част на Черноморието ни. За Шабла и жителите му това е..
Светият синод на Българската православна църква единодушно с 14 гласа избра сегашният ректор на Духовната семинария в София за предстоятел на Видинска епархия. Постът бе овакантен след избора през 2024 г. на митрополит Данийл за патриарх. Кандидатите за..
На 10 февруари Православната църква чества свети свещеномъченик Харалампий Чудотворец. Свети Харалампий пострадал в началото на III век, при..
Всяка година на 10 февруари – празникът на свети Харалампий, епископ Магнезийски се отбелязва с особена тържественост в едно малко, но сплотено в..
На 9 февруари Православната църква чества свети мъченик Никифор Антиохийски. През третото столетие настанало голямо гонение срещу..