Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Наталия Маева за живота преди и след двустранна белодробна трансплантация

Историята на Наталия Маева е вълнуваща и вдъхновяваща заради нейния кураж и жажда за живот. В същото време поставя много въпроси за състоянието на българската здравна система. През 2009 г. Наталия е диагностицирана с пулмонална артериална хипертония. Тогава държавата не отпускаше адекватна терапия. Наложи се да я плаща семейството ми, разказва Наталия. Пулмоналната хипертония е рядко заболяване, което не се лекува, има само поддържаща терапия. Дишането се затруднява, движенията водят до умора. Малките артерии в дробовете се стесняват и сърцето с мъка изтласква кръвта през тях. В последния стадий на заболяването е необходима двустранна белодробна трансплантация. През 2014 г. състоянието на Наталия се влошава. Кислородният апарат беше постоянно с мен. В такова състояние човек се изолира от обществото. Но аз се опитвах да се занимавам с други неща, споделя Наталия. Тя активно работи за създаденото от нея Българско общество на пациентите с пулмонална хипертония. Помага и на други хора с нейното заболяване. Единайсет месеца чака подходяща донорска ситуация. И точно когато си казва, че това няма да се случи, получава вълшебното обаждане. Не изпитва страх: Вече бях стигнала до момент, в който нямах какво да губя. Оставаше ми единствената логична стъпка да опитам и с трансплантация. Това се случва в Университетската болница във Виена.

Ето как Наталия описва емоцията да се събудиш трансплантиран:




Това е невероятно изживяване. Имаш чувството, че летиш. Но ти не знаеш да дишаш нормално, защото докато си бил болен толкова години, си изгубил нормалния ритъм. И започваш отначало да се учиш да вдишваш и издишваш. Това ми отне около три месеца.

Наталия с майка си Валентина Маева на петия ден след трансплантацията
След трансплантацията приключенията не свършват,защото трябва да мислиш за възстановителния тримесечен престой в Австрия. Българската държава ти дава парите за операцията. Оттам нататък се спасяваш, ако можеш. Затова благодаря на всички, които ми помогнаха и продължават да го правят, казва Наталия. Подвиг ли е това да бъдеш трансплантиран?

За някои това наистина е подвиг. Защото, за да постигнеш това, трябва да се пребориш със системата. А това в България въобще не е лесно. Да получиш финансиране, да удовлетвориш изискванията на Комисията за лечение в чужбина – това е един ад. Когато един пациент се нуждае от трансплантация, той няма време да се бори, да носи епикризи, оферти за лечение, допълнителни писма от приемащата болница. Важен е всеки един ден. Тук пациентът сам трябва да си направи пътеката. Ако не е борбен и не е в състояние физически да го направи, той просто загива.

С медицинската сестра Регина във Виенската университетска болницаТрансплантацията се прави в чужбина, тъй като в България все още няма условия, посочва Наталия. Тя обобщава приоритетите на Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония така:

Сред основните ни задачи е изграждането на център за следтрансплантационно проследяване на белодробно трансплантирани пациенти в България. Принудени сме да пътуваме за контролни прегледи в Австрия. Това е свързано с невероятни финансови ресурси, а тук няма кой да ни следи. В момента ни проследяват в кардиологична болница „Света Екатерина“, т. е. получава се разминаване – следят белите ни дробове в болница, тясно свързана със сърдечната дейност.

Днес, след всичките си перипетии, Наталия Маева отправя конкретни препоръки, които биха помогнали на хората с пулмонална хипертония:

Трябва да се създаде национална програма за белодробни трансплантации. Хората в малкия град не знаят как да преборят системата. Трябва да има ясни правила. Пациентите, които разберат, че се нуждаят от белодробна трансплантация, трябва да знаят, какви са следващите стъпки. Важно е да има и център за следтрансплантационно проследяване в България с лекари, обучени в Европа. Има трансплантирани пациенти в Гърция, в Румъния, в България. Ако направим такъв център, ще поемем Балканите.

Снимки: личен архив

Още от категорията

Новото българско правителство – край на политическия хаос или временно затишие?

България излезе от дълга политическа дрямка – 81 дни след шестия поред предсрочен парламентарен вот Народното събрание избра 105-ото правителство на страната. 125 депутати подкрепиха коалиционния кабинет, скрепен със споразумение между три от..

публикувано на 20.01.25 в 13:10

Думата на 2024 година за българите е "Шенген"

"Шенген" е най-знаковата дума в България за изминалата 2024 г. С 37% от гласовете люксембургското село, което е нарицателно за свободното придвижване на хора и товари в ЕС, оглави класацията в провежданото вече за четвърта година проучване от..

публикувано на 20.01.25 в 13:05

Съветът на ректорите иска по-лек визов режим за чуждите студенти, МВнР не дава "бърза писта"

Министерството на външните работи не смята да разрешава "бърза писта" за издаване на визи за чуждестранни студенти от трети страни - мярка, за която силно настоява Съветът на ректорите в България. Във връзка с приемането на страната в Шенген..

публикувано на 20.01.25 в 12:00